„Потъването
на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът
все още не знае нищо за него.Често се чудя дали това някога ще се промени, или
трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.“
Рута Сепетис
Война.
Четирима
бегълци.
Лъжи.
Най-голямата
трагедия в историята на корабоплаването.
10
582 пасажери.
9 343 жертви.
Това са основните
факти, които те карат да посегнеш към „Сол при солта“, мислейки си, че може да се
справиш с историята, с която ще се сбълскаш.
Но не!
Не си готов!
Дори не си близо до
това, което ще прочетеш на страниците на този роман, който те разтърсва изцяло.
Не съм излишно
драматичен, нито се вживявам прекалено много.
Това е книга, която не
съм сигурен дали ще успея да разкажа
както
трябва, или да предам достоверно настроението, което носи у себе си. Това е
произведение, което просто трябва да прочетеш. Да изживееш.
Според мен „Сол при
солта“ е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО четиво за всеки, който иска история, която не е от онези
по повърхността, а задълбава по-навътре. История, която буквално те хваща за гърлото.
Докосва сърцето ти. Книга, която има за цел да разширява хоризонти. Книга за
тези, които обичат да знаят повече, но не са чували за кораба „Вилхелм Густлоф“
и неговата съдба.
Романът проследява
историята на четирима бегълци, носещи със себе си освен ръчен багаж и по една голяма тайна. Те
са родени в различни страни, но си приличат по това, че всеки от тях е преследван
от трагедия, лъжи и война. Тези четирима герои ни водят през книгата като гид
със своите лични истории и забележителни монолози. Сякаш влизаме в главите им и
съпреживяваме напълно всичко с тях. Сякаш ние сме там, при войната през 1945
година.
Йоана е латвийка, медицинска сестра, която бяга от
миналото и угризенията на съвестта си. Тя израства пред очите ни, а личната й
история ни кара да й съчувстваме напълно. Йоана изцяло покровителства Емилия - 15-годишна полякиня бременна в
осмия месец, която пък от своя страна има доверие само на Флориан
- реставратор, доближен на Райха с любопитна лична мисия. И Алфред - член на екипажа на „Вилхелм
Густлоф“, с рабзито сърце и размътен ум.
Всички те са въвлечени в една друга, по-голяма история, която за съжаление е позната на малко хора.
Нашите главни герои, заедно с още хиляди отчаяни бежанци се
стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им
се пресичат на борда на „Вилхелм Густлоф“ – кораб, който обещава спасение и
свобода. Кораб, който
години наред е потулен в тайна и голяма част от обществото дори няма бегла
представа каква огромна трагедия е свързана с името му.
„Вилхелм Густлоф“ е
немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение
на операция Ханибал – евакуация на немски войници и цивилни по време на
настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда
си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1 900. Половината от тях са
били деца. Скоро след отплаването „Вилхелм Густлоф“ е забелязан от съветска
подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на
Балтийско море. Според оценките жертвите наброяват 9 343 души, което превръща
потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.
И да, мнозина изобщо не знаят за тази
трагедия. В съзнанието на повечето хора синоним на корабокрушение е „Титаник“.
Не, че може да се сравняват такива трагедии, но броят на жертвите на „Вилхелм
Густлоф“ е девет пъти по-голям от този на „Титаник“, а ние не знаем нищо за
него. Защо?
Самата авторка на „Сол
при солта“, Рута Сепетис, споделя, че през годините искрено се е дразнила на
това, че за тази трагедия се мълчи и никой нищо не казва. Проучванията и
посещенията й на различни държави са отнели цели три години, което прави „Сол
при солта“ резултат от неуморен труд, много вдъхновение и силно желание на писателката да запознае повече хора с тази
огромна трагедия, която е обвита в мистерия.
 |
| Рута Сепетис |
За мен лично е
необяснимо защо тази книга е в категорията YA
Fiction или така наречените тийн книги, тъй като
считам, че това е роман, който разглежда дълбоко лични истории, примесени с
историческа достоверност.
Когато взех книгата в
ръце леко ме отблъсна това, че всяка отделна глава е написана от името на
различен герой, но впоследствие това се оказа големият плюс на романа. По този
начин се сближих още повече с героите – разбрах техните страхове, надежди.
Виждах една и съща ситуация през различна призма, което ми даде още по-богата
картина над общото положение на героите.
Начинът на писане на
Сепетис е уникално увлекателен и без проблеми я оставях да ме води през книгата
без да обръщам внимание на нищо, което ме заобикаля. Докато четеш „Сол при
солта“ останалият свят не съществува. Оставате само ти и героите. Няма никой
друг. Отиваш в онази Германия, в онова време. Живееш в книгата. А, когато я
завършиш оставаш безмълвен и ти трябват няколко дни, за да намериш точните
думи, с които да опишеш какво точно си прочел току що. Възможно е и дълго време
след това да не захванеш друга книга, защото историята все още не те пуска и
още се намираш в Балтийско море на борда на „Вилхелм Густлоф“.
За финал мога само да
кажа, че силно препоръчвам „Сол при солта“. Това е книга, която трябва да
прочетете най-малкото, за да разберете за тази огромна трагедия. Книга, която
няма да ви остави безразлични. Книга, за която ще съжалявате, че не сте открили
по-рано.
CONVERSATION