„Според една древнотракийска
легенда, душата на мъртвия се преражда в някоя сродна душа, ако умиращият духне
глухарче с последния си дъх.“
Отново
на този ден спазвам традицията да ви запозная с книга, която е на български
автор. Много се чудех за коя книга да ви разкажа, но после видях, че на
купчинката ми с непрочетени книги лежи „Глухарчето“ и се замислих, че може би
няма по-подходящ автор от Блага Димитрова, който да публикувам на този празник.
Една жена, която във всяка своя творба използва пълното богатство на нашия
език. Един автор, който не пише просто, за да запълва страниците с букви. Блага одухотворява думите. Дава им живот и те пред нас се превръщат в едни живописни
картини, които ни разказват история.
И
в „Глухарчето“ Блага не е изневерила на типичния си стил – достатъчно подробно описателен, литературен, с
афинитет към любовната история и политическия реализъм, който я заобикаля.
Накратко,
в книгата се запознаваме с момиче на име Анастасия, което се самоубива малко
след като завършва училище. Близките ѝ изпадат в шок от новината. Никой не е
подозирал, че ученичката ще посегне на живота си. Най-добрата ѝ приятелка -
Вангелия, се наема със задачата да открие истината за смъртта на Анастасия.
След поредица от странни събития тя се натъква на дневника ѝ. Тогава разбира
колко малко е познавала приятелката си. В стремежа си да открие истината,
Вангелия започва все повече да се доближава до образа на мъртвата, да имитира
гласа, маниерите, дори походката ѝ. Тя дотолкова се слива с чувствата и
възприятията ѝ, че започва искрено да вярва, че Анастасия се е вселила в нея,
предавайки ѝ всичките си желания, страсти и дори любовта си към художника
Александър.
В
„Глухарчето“ Блага Димитрова е вплела всички свои любими теми.
Имаме
любовта – по детски невинна, закачлива. Момичето тръпне до телефона, за да чуе
гласа на любимия и през цялото време се чуди той какво прави. Любовта към
изкуството, към живота, към мъртвата.
 |
| Блага Димитрова |
Имаме
и мистичното – Вангелия постоянно чува гласа на своята най-добра приятелка.
Започва наистина да вярва, че тя се е вселила в нея, наистина с всеки изминал
ден започва да се държи като нея. Блага въвежда тази мистичност още с първите
думи в книгата, когато разказва древнотракийската легенда за глухарчето. И
благодарение на това през целия роман тази мистика не изчезва и колкото да е
реалистичен романа, толкова читателят започва да се чуди дали наистина е
възможно духът на починалата да се е вселил в тялото на живата. Разбира се,
Блага разкрива истината в последните страници на книгата, а тя е не по-малко
тъжна.
Не
знам защо, но каквото и да хвана да прочета от Блага Димитрова винаги
политиката доста присъства в него. В тази книга авторката отново изразява
своята гражданска позиция съвсем ясно. Причините Анастасия да се самоубие се
оказват заради политическата реалност у нас, описан е живота на връзкарите и
как уж всички са равни, но някои са повече от другите. Когато Вангелия започва
работа като телефонистка, Блага подробно описва деня на един държавен
служител, без да спестява язвителните си коментари за този вид служба. Из
цялата книга може да се прочете мнението на Блага по обществените проблеми,
което аз обожавам у един автор.
Много
любимо мое нещо у Блага е, че тя винаги има по един символ в романите си, който
е постоянен и се появява от време на време като отделен персонаж със собствен сюжет. В „Лице“ това
беше говорещият фикус, в „Пътуване към себе си“ една каруца, а тук – телефонът.
Едно устройство, което подмени общуването, замени човешкото и играе важна роля
за романа.
В
заключение мога само да кажа, че дори стилът на писане на Блага Димитрова да
не ви е любимият, смятам, че „Глухарчето“ е комплексна книга, която е хубаво да
бъде прочетена. Определено те кара да се замислиш над много теми.
CONVERSATION