„Някои неща са изпълнени с такава злина, че дори близостта до тях омърсява, оставя петно в душата като онези голи горски участъци, където нищо не вирее.“

Това ревю ще бъде много кратко, защото наистина не обичам да пиша лоши отзиви за книги. „Рибарят“ от Джон Ланган беше книга, която започнах с огромно желание, но определено нещо не се разбрахме, даже бих казал, че грандиозно се разминахме.

Книгата е разделена на три части, затова и аз ще разделя своето ревю на толкова.

Всичко започва много добре – авторът постепенно ни въвлича в света на книгата с трагичните лични истории на двама мъже, които са загубили своите съпруги. Риболовът се превръща в тяхно общо хоби, чрез което те взаимно си помагат и лекуват душевните си рани. И въпреки че намирам стила на писане на Джон Ланган за прекалено описателен, историята за Дан и Ейб ми вървеше много леко, увлекателно и ми беше любопитно как ще се развият нещата.

И тук идва ред на втората част на книгата. В нея се запознаваме с легендата за Холандския поток и Рибаря. Легенда, в която са намесени тъмни сили, демони, призраци, зомбита, странно влияние върху хората, мъртви езици, като цяло всичко черно и мрачно, което може да се сетите. Някаква странна смесица между Стивън Кинг и всички филми на ужасите, които някога сте гледали. В този момент си помислих „Окей, това става странно, но просто не е моето. Все пак е интересно.“

И стигаме до третата финална част, която ме разби. Когато нещата от лек ужас и дори настръхване от моя страна, преминаха в пълна комедия и тотално разминаване с моите очаквания. Да, не мога да кажа, че съм най-големият фен на жанра, но определено това за мен не е роман, който си заслужава четенето.

(Тук ще издам финала на книгата и ако все още искате да я прочетете, не продължавайте надолу!)

Джон Ланган

Отново казвам – всичко мога да понеса, доста съм толерантен и за неща, които не са по мой вкус. Но, когато стигнахме до частта, в която Ейб прави секс с мъртвата си жена (може би демон???) и на финала се разбира, че даже му е родила две деца, някак си Ланган ме загуби като читател перманентно.

Както казах и в началото – не обичам да пиша лоши отзиви за книги, много ме е яд, че за тази се получи така, но наистина не е моята чаша чай.

Автор: Любен Спасов