Book Adventure Club

„Ако искате да разберете колко бедно е отраснал някой, попитайте го колко прозореца е имал. Не питайте какво е имало в хладилника или в килера му. Броят на прозорците ще ви разкрие всичко. Абсолютно всичко“.В най-женския месец, буквално в последните му часове, с Цвети решихме да ви разкажем повече за една книга, която провокира, но и замисля. Решихме,

„Защото онези неща, които наистина имат значение, никога не те напускат. Любовта остава. Любовта винаги остава, ние също.“ Ашли Постън със сигурност вече е сред любимите ми автори. Чета втора нейна книга и за втори път съм много доволен от прочетено. Нейните книги са леки, ненатоварващи, забавни, с точната доза романтика и хумор, от която аз лично имам нужда. Всичко в

„Как го правят хората? Как могат да видят, че вселената им рухва, и да продължат да живеят все едно нищо не се е случило.“19 март. 3:00 часа. И аз стоя срещу белия лист и се чудя как точно да опиша това, което прочетох току що. Как да изразя с думи емоцията, която ми предаде Мелиса да Коста. В

„Будна съм вече от пет минути и чак тогава се сещам, че днес може да умра. Остарееш ли почваш да се размекваш.“Из „Групова терапия за последни момичета“Не обичам да пиша отрицателни ревюта, но и не мога да си изкривя душата, когато нещо не ми харесва. Не искам нито профилите ми в социалните мрежи, нито сайта, да се превръщат

„Това побъркано копеле може би е единственият нормален човек, останал тук.“Може би се чудите как решихме да прочетем точно „Параграф 22“? След две много женски книги в рубриката с Цвети обсъдихме, че е време да прочетем заглавие, което е насочено повече към мъжката аудитория. Допитахме се до наши приятели според тях кое е такова заглавие и Маги, която познавате

„Стив, трябва ми някой, на когото мога да се доверя. Има убийства, които трябва да се разкрият, и аз не мога да го направя сама. Само ти и аз сме. - Но ние не разкриваме убийства – опитва се да възрази Стив. Представя си как Ейми се усмихва от другата страна на линията. - Тогава трябва да започнем – казва тя.“ Ричард

„Войната те кара да се чудиш какво ще донесе утрешният ден. Какво ще донесе следващият час. Следващата минута. Внезапно времето ти се струва като острие срещу кожата ти, способно да те разреже във всеки момент.“Откакто излязоха и двете книги от дилогията „Омагьосаните писма“ на Ребека Рос – „Божествени съперници“ и „Безмилостни обети“ – искам да ги прочета. Бях

„Да пристигаш късно, помисли си графът с въздишка. Какъв разкош на младостта“„Един аристократ в Москва“ е книга, която искам да прочета от 2018 година. Това е период, в който бях книжар и тя бе една от най-купуваните. След това започнаха да валят положителни мнения за нея и аз веднага си я добавих в безкрайния списък за четене. Така се

„Всяка книга е пътуване, карта, отразяваща сложните криволици на човешкия ум и душа. Тази не прави изключение. Затова всеки читател в известен смисъл е пътешественик.“В момента, в който с Цвети решихме, че ще правим рубриката „Тя и той“ знаехме едно – първите две книги със сигурност ще са „Нощната кучка“ и „Черно мляко“. Въпреки че са на една

„Откога мъртвите не могат да разкажат историята си?“Най-трудни са ми ревютата за книги, които са ми харесали силно и са докоснали душата ми с историята, която разказват. Някак си думите не ми стигат да опиша читателското ми преживяване и каквото и да напиша ми звучи слабо. Недостатъчно. Такъв е и случаят с „Да бди над нея“ от Жан-Батист