Тя и Той (Book Version): „Гърди и яйца“
„Ако искате да разберете колко бедно е отраснал някой, попитайте го колко прозореца е имал. Не питайте какво е имало в хладилника или в килера му. Броят на прозорците ще ви разкрие всичко. Абсолютно всичко“.
В най-женския месец, буквално в последните му часове, с Цвети решихме да ви разкажем повече за една книга, която провокира, но и замисля. Решихме, че точно през март няма как да пропуснем възможността, да прочетем и обсъдим едно заглавие, което засяга много важни както женски, така и общочовешки теми.
„Гърди и яйца“ от Миеко Каваками е книга, която би била чудесна за някой книжен клуб, в който членовете му с часове може да обсъждат посланията ѝ. Каваками не е спестила нищо и много директно говори за родителството, самотните майки и стандартите за красота, които карат много жени по света да правят необмислени неща. Въпреки че темите са много женски, мъжете също биха взели важни уроци от прочита на романа.
А какво мислим аз и Цвети за него, може да научите, ако продължите да четете.
ТЯ: Бих препоръчала книгата на хора, които търсят провокативни четива, предизвикващи дискусии.
Първите ми стъпки с романа бяха бавни. Опознавах стила на Миеко Каваками, свиквах с начина, по който строи сюжета – в отделни сцени от спомени и срещи, с ретроспекции, кратки диалози и размишления на персонажите. През първата част ни води разказът на Нацу. Тя тъкмо е посрещнала сестра си Макико и племенничката си Мидорико, с които ще прекарат няколко дни в Токио. Постепенно опознаваме двете сестри и тяхното нелеко детство, загубите, трудностите на настоящия им живот в Токио и Осака. В цялостта си книгата рисува интересен профил на ежедневието в Япония – от обществените бани, през непоносимо горещите дни, до студентските заеми и природни катаклизми като земетресението във Фокушима.
Но голямата тема на първите глави е козметичната хирургия и имплантите. Което неизменно повдига въпроса: На какво са готови жените, за да отговорят на нечии стандарти за красота? Ефектът се подсилва от дневника на Мидорико, който ни представя терзанията на едно младо момиче, тепърва свикващо със съзряването. Така виждаме женствеността през гледните точки на две различни поколения.
Няколко години по-късно в центъра на книгата е само Нацу. Сега тя е утвърдена писателка и истории за писането, ролята на редактора, създаването на една книга се срещат често във втората част от текста. Заедно с още много, много, много други теми, защото всяка страница е нов момент, различна среща, нов разговор, който ни превежда през живота на съвременните японци. И се осмелява да засегне безброй деликатни въпроси.
Сред тях са животът на самотните майки и какви са опциите да заченеш без да имаш мъж до себе си. Навлизаме в интересни подробности за политиката на Япония - особено в ситуациите, в които мъжът има проблем и двойката не може да има деца. Разбираме до какво са прибягвали много семейства – често тайно, и как това се отразява години по-късно на децата, които искат да разберат кой е биологичният им баща, но са лишени от тази възможност.
За мен тези елементи от книгата се откроиха като най-интересни и ценни. Едва тук успях да се свържа емоционално с героите, а описаните факти бяха любопитни, обогатяващи и вярвам, че могат да повдигнат много полезни дискусии.
През останалото време се чувствах изгубена сред безбройните теми. Не отричам, че всички бяха ценни, много от тях – актуални или трънливи, но фактът, че се появяват изненадващо и не получават развитие ми действаше объркващо. Може би авторката е искала да подчертае, че животът е такъв – пълен с въпроси, с трудни, но и с хубави моменти, един постоянен хаос и ние търсим пътеводната звезда, която да ни преведе през съответния период от житейския ни път. Със сигурност Миеко Каваками подчертава колко роли има жената в обществото ни, в колко различни ситуации може да попадне, заради изборите си или очакванията на другите… Но за мен цялостното читателско преживяване беше хаотично. Затова бих препоръчала книгата на хора, които са готови да ѝ отделят повече внимание, може би дори да я четат на глътки и да обмислят отделните фрагменти, на хора, които търсят провокативни четива, предизвикващи дискусии или на читателски клубове, защото ще имат голям избор от въпроси за обсъждане.
ТОЙ: За мен основната тема в романа е родителството като цяло.
„Гърди и яйца“ е от книгите, които по принцип аз изобщо не харесвам. Изключително хаотична, разпиляна като сюжет, в нея са наблъскани прекалено много теми, които могат да те объркат, а и не мога да разбера някои автори, които обичат да пишат безумни диалози между героите, които нито имат общо със сюжета, нито носят някаква стойност. В „Гърди и яйца“ също видях това явление – не знам дали се има за признак на „висока литература“, че щом пишеш диалог, който не носи нищо на читателя, а го обърква или както е в моя случай го отегчава, те прави велик автор, но това винаги ме е дразнело и ме кара да иска да спра да чета.
Тук обаче не спрях да чета. Въпреки че в книгата има всички неща, които изброих горе и които не харесвам, „Гърди и яйца“ бих казал, че… ми допадна. Няма да се повтарям с Цвети – съгласен съм с всичко, което тя изброява като позитиви и отрицателни неща за книгата.
Съгласен съм, че дава много храна за размисъл и че хвърля светлина върху имиджа на жената и всички стереотипи, с които тя се бори всеки ден. За проблема с козметичната хирургия и последиците от нея. За това какво е да си самотна майка, как се гледа на донорството и колко трудно е понякога да направиш тази крачка, защото някои хора са склонни да осъдят изборите, без да знаят защо го правиш.
Имаше много интересни гледни точки относно това да станеш родител не заедно с човека, в който си влюбен, а чрез донор – една от тезите, които прочетох чрез един от героите е, че това е действие на жена, която иска да подхрани своето его. Което ме накара да се замисля дали е така наистина? Или просто нямаш друг избор и правиш тази крачка, защото искаш да се докоснеш до това да си родител?
В книгата ми хареса, че се засягат и политически теми, че се разказа и за живота в Япония. Разбира се, във втората част, когато четем за живота на един автор, нямаше как да не ми е любопитно и да чета с интерес.
Но основната причина да харесам книгата е друга и с нея ще допълня мнението на Цвети по-горе. Тя много добре е обобщила за какво иде реч в книгата и нейното разделяне на две части и как при нея връзката с книгата се е случила там. На мен пък точно втората част не ми хареса и видях всички слаби моменти в сюжета и писането на Миеко Каваками. Там видях скучните и безсмислени диалози. Там видях едно разтягане на сюжета, което можеше да бъде много по-ударно и по-стегнато. Това, което ме кара да дам една стабилна средна оценка на книгата обаче е първата част.
 |
| Миеко Каваками |
За мен тя дава темата, която е валидна за цялата книга, а именно – родителството. И то не само от майчина гледна точка. Да, особено в първата част разглеждаме отношенията на три жени, които определено не са прости. Особено между майката и дъщерята. В тази част виждаме как двете не си говорят и не могат да намерят път една към друга. Как детето не среща разбиране и се настройва толкова силно срещу майка си, че не иска да ѝ споделя нищо и се пита изобщо защо го е родила.
Аз тук видях отново една тема, която много силно ме вълнува – отношението на родителите спрямо детето. Видях как една майка, обсебена от външния вид и мислеща как да подобри своето представяне пред света, изпуска важни моменти за своето дете, което дори няма желанието да ги преживее с нея. Аз в дневника на Мидорико също като Цвети видях как едно момиче има проблеми със съзряването и се чуди как да се справи с тях, но видях и едно дете, което се пита защо е изобщо на този свят. Защо майка му го е родила, като постоянно ѝ натяква промените, които са се случили с нейното тяло след раждането.
Напълно съм съгласен, че особено в азиатските култури, стандартите за красота при жената е тема, която е доста болезнена и често води до необмислени решения и лош пример. Но си мисля, че един родител трябва да поставя своето дете на първо място, независимо какви са желанията му свързани с външния вид.
Като цяло не бих препоръчал „Яйца и гърди“ на всеки, но това определено е книга, която засяга чувствителни теми, по които всеки ще има мнение. Особено жените. От автократа имам книга, която все още не е издадена на български, но е посветена на тормоза в училище. Честно казано, като прочетох „Гърди и яйца“ и виждам как е разгледала проблема, ще ми е много любопитно да видя и тази тема, която ми е много лична, през каква призма я представя.
Автори: Цветомила Димитрова и Любен Спасов
.png)
.png)
