„Нито един истински щастлив човек
не изпитва нужда да застава пред огледалото и да си повтаря, че е щастлив. Той
просто знае, че е.“
„Тънкото
изкуство да не ти пука“ от Марк Менсън е първата книга за самопомощ, която
чета. Никога не съм се изкушавал дори да зачитам бегло този жанр – даже съвсем
целенасочено си го избягвах толкова години. Не съм вярвал обаче, че точно
заглавие на тази тематика до такава степен ще ми грабне вниманието, че да го
сложа в графата „една от най-добрите книги, които съм чел“.
За
да бъдем честни обаче „Тънкото изкуство да не ти пука“ не е типичната книга за
самопомощ. Точно обратното – Марк Менсън по един много разчупен и различен
начин иска да помогне до някаква степен на нас, читателите, като ни дава съвети
противоположни на тези в повечето книги по тази тема. На моменти буквално дори
се присмива на заучените вече методи.
Не
очаквайте клиширани изказвания от сорта на „Вярвайте в себе си повече“ или „Вие
сте уникални и може да постигнете всичко, което поискате“. Не, Менсън не иска
да промива мозъци – той иска да стимулира всеки един негов читател, ако не се
чувства добре в момента, да поиска сам
промяната, а не да стои, да се гледа в огледалото и да си повтаря едно и също
като идиот.
Самият
Марк Менсън не обича тези традиционни подходи. Той е известен американски блогър,
чиито провокативни коментари по теми от живота – като личностното развитие,
социалните отношения и връзките – изкушават два милиона души да следят блога му
редовно. Живее със съпругата си в Ню Йорк, пише статии и води семинари. Стилът
му на писане е наистина уникален. Много лесно се чете, може би и затова книгата
върви толкова леко. Изобщо няма да намерите някакви сложни медицински термини.
Напротив – Менсън обяснява нещата със
свои думи и дава много добри примери както от своя личен живот, така и от историите на други личности, които служат като нагледен пример за това, което той говори. На моменти става циничен, което обаче е плюс
за самата книга. Няма излишни помпозности. Няма излишна драма. Даже много от
нещата, които казва той в книгата не са някакви новости – просто понякога човек
има нужда да ги чуе от друг (или в случая прочете), за да ги усвои по-лесно.
Когато
започнах да чета книгата си мислех, че в нея Марк Менсън ще ми обяснява как
трябва да не ми дреме за абсолютно нищо, да не обръщам внимание на никого и
изобщо как да стана един голям непукист.
Това
обаче изобщо не е така. (Той смята, че
ако не ти пука за нищо си психопат.)
Книгата
ни учи, че трябва да сме много категорични в избора си за това кое е важно за
нас в живота. И когато сме сигурни да ни пука само и едниствено за
него. Учи ни, че изобщо не трябва да се натоварваме излишно с мнението и
действията на остналите и че има различни емоции, фактори и събития, на които не можем да влияем, и е хубаво даже да
не се опитваме да го правим. Истината е проста и Марк Менсън ни го казва просто
– „Не сте специални, не може да
контролирате всичко и мамка му трябва да страдате, за да разберете какво е
щастие.“
Много
силно ме впечатли идеята в книгата, че трябва да приемаме страданието и смъртта
в живота си много спокойно, без излишни драми. Марк Менсън твърди, че само,
когато овладеем това, може да бъдем напълно и истински себе си.
В
219-те страници на „Тънкото изкуство да не ти пука“ ще прочетете мислите на
автора по много аспекти от живота. Хубавото на стила
на писане на Марк Менсън е, че той нито веднъж няма да се опита да ви наложи своето мнение и идеи. Той
просто споделя своя опит с нас, сякаш сте с приятел на по бира в квартлания бар.
Отделно го прави по един наистина забавен начин, който ме накара да избухна в
смях на няколко пъти докато четях книгата.
И
за да не ви отегчавам, само ще кажа, че
според мен, когато имате свободно време, е
хубаво да прочетете „Тънкото изкуство да не ти пука“. Тя е забавна, лека,
ненатоварваща, но в същия момент ви кара да се замислите за много неща от своя
живот и да си кажете „Абе, май наистина трябва да спре да ми пука
за това!“
CONVERSATION