„ - Никой никому не може да забрани
да бъде истински!
- Стига да погледнем истината без
превръзка на очите!“
„Лице“
на Блага Димитрова е от тези книги, за които не
се говори много лесно. Тя е и от книгите, които не се четат много лесно. Това
определено не е четиво за всеки. Това не е роман за хора, които не искат да
мислят или за хора, които предпочитат да наблягат на истории, които ги водят
далече от реалността.
Напротив!
„Лице“
е роман за истината. Такаква каквото е. Груба. Водеща до много въпроси и
размисли. Нелицеприятна за едни, удобна за други. „Лице“ е творба, която в
своите страници е скрила истината за миналото през очите на един автор, който
определено е надминал времето си. Може би затова книгата има толкова интересна
история. И по страниците си, и извън тях.
„Роман-арестант“.
Така ще бъде запомнен „Лице“.
А след като го прочетете разбирате много ясно защо.
Книгата
е издадена през 1981 година. От първите дни на декември влиза в книжарниците,
а Блага Димитрова започва да я подарява на приятели и колеги. Тя среща
проблеми с романа още преди той да бъде издаден. Най-много
я е боляло от предварителната цензура, която е осъзнавала, че няма да спре и
след излизането на романа. Точно заради тези
свои усещания Блага Димитрова бърза сама да разпространи книгата колкото се
може по-скоро. За жалост нейните страхове се оказват много на място и не след
дълго Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и
романът е „заключен“ в Сливенския затвор.
През
годините са излизали различни версии на романа, но са били съкратени
с около стотина страници и доста неща са променени. Затова сега, от ИК
„Хермес“, ни предоставят възможността да прочетем пълната и нецензурирана
версия на романа.
Историята
разказва за преподавателката по марксизъм Бора Найденова, която прекарва
свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо
проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса „Какво
цените най-много в живота?“. Получава различни отговори: някои – шаблонни,
други – искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени
студенти. Двамата си приличат по тревожното си минало, свързано с налагането на
комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните
спорове разнищват теми като свободата, природата на човека, живота, човещината
и истината.
Първоначално
към романа ме привлече само и единствено желанието да видя какво е цензурирано.
Страхотно редакторско решение
от страна на „Хермес“ да отделят с курсив цензурираните части, защото по този
начин можем да видим как са мислели тогавашните управляващи, какво ги е
подразнило в книгата и до каква степен всъщност е било ограничението на
словото. Думи като "доносници"
са заменени с "клеветници". Дори бегла критика към властта или
наричането с истински понятия дадени действия са били заглушавани. Силно ме
впечатли, че дори изказването „Той е на
33 – Христовата възраст“ е било премахнато от книгата от тогавашната
цензура. Това „обозначаване“ на цензурата ми донесе чувството на едно по-различно четене и ме накара още повече да
вникна в режима, който Блага иска да ни опише.
Стилът
на авторката определено не е за всеки читател. Дори на мен ми трябваше време да
свикна с него, но след като се привикне към начина на изразяване на Блага
четенето става по-леко. Впечатление прави и че повече от половината книга е
представена като вътрешен монолог на главната героиня Бора. Това отново е нещо,
с което трябва да се свикне, защото става въпрос за едни вътрешни борби, които
по един различен начин ни разкриват мнението на самата Блага Димитрова. Но
колкото модерен и иновативен да е този похват, това определено може да натовари читателя и
да го откаже да дочете романа.
Но
каквито и особености да има самата Блага, не може да се отрече, че това е една
смела жена, която във време на цензура, предателства и подтисничество пише един роман, който е своеобразна революция.
Роман, наситен с философски опозиции за/против идеологията на марксизма, един
своеобразен протест на авторката против тоталитарния режим на БКП, една изповед
към всички нас. Както главните си герои, явно и
Блага Димитрова е държала на истината във всичките й форми и затова е решила да бъде
искрена със своите читатели чрез този роман.
Ще завърша с любимия ми цитат от книгата, (което само по себе си е много
трудно, защото Блага Димитрова е писател, който се изразява по такъв начин, че
цялата книга е пълна само с цитати. Осъзнавам колко странно звучи това, но
мисля, че ме разбрахте.), а именно:
„Който
има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък в стаята си.“
CONVERSATION