„Нищо не се
променя, Вася. Нещата са или не са. Магията е да забравиш, че нещо някога е
било различно от онова, което ти искаш да бъде.“
След реализма на „Лице“, авантюризма на „Жълтият плик“ и практичността на „Тънкото изкуство да не ти пука“, завършвам месец
февруари с една съвсем различна книга. Книга, чийто магичен свят ме завладя
безапелационно.
„Мечокът и Славеят“ от Катрин Арден (изд. Orange Books) е книга, която ме блазни още от самото си излизане на българския пазар,
но все не намирах време за нея. Признвам, че първоначално ме привлече
страхотното издание на самата книга. И да, всички знаем фразата „не
съди книгата по корицата“, но „Мечокът и Славеят“ просто
изглежда вълшебно, каквато се оказа и самата история.
Накратко книгата разказва за Василиса Петровна – Вася
и нейния необикновен живот. Родена в руската пустош, където зимата трае цяла
вечност и снежните преспи са колкото къщите, Вася прекарва вечерите сгушена
около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша
приказките на бавачката си.
Любимата й приказка е за Мраз – синеокия зимен
демон, който се появява в ледените зимни вечери, за да отведе непредпазливите
души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на
духовете предпазва дома им от зло.
След като майката на Василиса умира, баща й отива в
Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането
на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Вася е ужасена, защото усеща, че
това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества
от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През
това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея. Опасността
приближава и Вася трябва да се противопостави дори на близките си, като призове
опасни дарби, които дълго е потискала.
„Мечокът и Славеят“ е книга, която заради своята
история ме върна в детските ми години, когато четяхме приказки за духове и баба
Яга. Тук си имаме всичко - русалки,
домовои, говорещи животни, като цяло много, ама много магия. Аз лично се
радвам,че се сблъсках с нея чак сега, защото за една седмица бях извън София,
на село, където имаше сняг и още по-силно се потопих в историята на Вася.
Друго положително нещо за книгата, което мога да
отделя, са останалите герои в романа, които не са по-маловажни от Вася. Свикнали
сме подобни магични истории, да се концетрират върху един персонаж, който със
своята магия да спаси всички. Тук това не е пренебрегнато изцяло, но Катрин
Арден не позволява Вася да е най-важното нещо в книгата. Свещеникът Константин,
който без да осъзнава прави услуга на дявола,
Ана – „злата” мащеха, братът на Вася Альоша,
баща й, всичките те са не по-малко важни за историята и определят развоя на
събитията.
 |
| Катрин Арден |
Силно впечатление ми направи и постоянната борба между
християнството и вярването в духове и
пазители. В книгата това е основния начален проблем, който може да породи и
много разсъждения по темата.
Минус на книгата според мен е малко бързият, и дори
бих казал, претупан финал. Очаквах малко повече, защото през цялото време
историята се развива доста мащабно, а някак си финалната битка ми дойде ...
кратка.
Но оставам оптимист за развитието на сюжета, защото
все пак имаме още две части от поредицата, а от Orange Books потвърдиха, че вече работят по втората, която се
очаква към средата на годината.
Признавам, че нямам търпение за нея, защото тръпна
да видя как Вася ще надгради това, което успя да постигне в първата книга.
Препоръчвам ви веднага да наваксате и да прочетете „Мечокът и Славеят“, защото на
кого ще навреди малко магия в ежедневието ни?
CONVERSATION