„Не искаме да плачем пред децата си, независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях, а те не знаят това, защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима, безразсъдна и безотговорна.“
Това е книга, която чакам от много време.
Това е автор, който колкото е обожаван, толкова е и отричан.
Това е ревю, което може да се опише като сладникаво.
Но то не е. Поне в моите очи. Просто докато пиша тези редове все още ме държи емоцията, която ми предаде Фредрик Бакман с романа си „Ние срещу всички“.
Емоция – това е думата, която за мен най-точно описва тази книга. Всяка страница, всяка дума е напоена с нея и ти не можеш да останеш безразличен.
Всеки, който е чел „Бьорнстад“ все още си спомня града и неговите герои. Историите, на които станахме свидетели. Едно изнасилване, което промени живота на цяла една общност и ни показа как в критичен момент хората реагират по много различни начини. Някои нелогични.
В „Ние срещу всички“ Бакман отново ни води в това градче. Бьорнстад. Едно откъснато място, в което има повече гора, отколкото къщи. Място, в което хокеят е най-важното нещо и това може би никога няма да се промени.
В „Ние срещу всички“ Бьорнстад е единственото, което всъщност не се е променило – нищо останало не е същото.
Хората са се променили. Някои се променят постепенно с развитието на сюжета. Други във всяка една глава.
„Ние срещу всички“ наистина е емоционална книга. Ще ви спира дъха, ще ви изнервя, ще ви плаши, ще ви разплаче. Рамона ще ви разсмее. Сакел определено ще го направи, но с нея ще се запознаете, когато прочетете книгата. Като цяло ще има много и различни чувства.
В този роман Бакман обръща внимание не на случките, а на хората. Персонажите. Как събитията от първата книга са повлияли на всеки един от тях. Как всички те са се променили и как се справят с последствията от взетите избори. Набляга на емоционалното израстване на едни и на объркването в житейски план на други. На желанието да предпазиш семейството си. На страха да предадеш цял един град. На това колко е важно да си лоялен и как не трябва да забравяш кой ти е помогнал в миналото. На подмолните мисли и користни желания. На това как хокеят и политиката понякога не е добре да се срещат.
В същото време „Ние срещу всички“ е роман за насилието и до какво води то. В този случай до смърт. Смърт на дете. Смърт на една любов.
„Ние срешу всички“ просто е роман за чувствата. Както на едно дванайсет годишно момче, което иска да отмъсти за сестра си като позволява да го пребиват и се самонаранява, така и на пет старчета, които виждат смисъл да живеят само, ако съществува „Бьорнстад хокей“.
Този роман на Бакман е тъжен. Това е най-голямата истина за него. Толкова те е страх за любомите ти герои, че се спираш на всяка глава, за да си поемеш малко въздух и да събереш сили да продължиш.
Винаги съм се чудил защо хората толкова много обичат даден спорт? Защо толкова се вълнуват, ядосват се, страдат за любимия си отбор? Благодарение на историята на Бакман разбрах отговора, а той е толкова прост – защото това не е просто спорт. Това е начин на живот, мислене, поведение. Понякога – единственото ти спасение от реалността. Твой приятел.
За финал не мога да подмина факта колко се е развил Фредрик Бакман като автор. Вече го няма блогъра, който започна писането си със симпатичния Уве. Неговото място е заето от един писател, който те държи в напрежение до края, развива сюжета плавно и успява майсторски да те накара да се ядосваш за хората в този роман сякаш наистина съществуват.
Всеки, който подценява Бакман в момента и не иска да прочете нещо негово, само защото е „мейнстрийм“, за мен губи. Губи цял един град и неговата вдъхновяваща история.
CONVERSATION