„4 3 2 1“ - 4 истории в 1 книга

Read (
Words)

„Човек никога не знае дали изборът му е правилен или не. За да разбереш, трябва да си наясно с всички възможни факти, а единственият начин да събереш всички факти, е да си едновременно на две места, което е невъзможно. Затова хората вярват в Бог.“

Към „4 3 2 1“ от Пол Остър посегнах по препоръка на една приятелка. Като цяло нямах очаквания – привлече ме идеята на автора за 4 личности, които са еднакви, но всъщност толкова различни. Очаквах книгата да ми хареса, но определено не очаквах да получа толкова много информация в толкова малък обем.

Пол Остър определя „4 3 2 1“ като „ голямата книгата на живота си“. След като я прочетох напълно разбирам това изказване.
Накратко книгата разказва за Арчибалд Исак Фъргюсън, който се ражда през март 1947 година в Нюарк, Ню Джърси и е единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, но независими повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, създадени от един и същ генетичен материал, четири момчета, които са едно и също момче, водят четири едновременни и напълно различни съществувания.
Предизвикателства на съдбата, емигрантски неволи, семейни превратности и предателства, любов и изневери, приятелства и раздели, страстни младежки увлечения по спорт, книги, музика и секс се менят на фона на социални сътресения и политически интриги. В личния живот на всеки един от четиримата Фъргюсън нахлуват силите на бурната и брутална действителност на Съединените щати от средата на миналия век.
Момчетата Фъргюсън се редуват едно подир друго и сякаш колелото на тази  оригинална и виртуозно конструирана сага се завърта отново и отново.
Преди да започна да чета книгата много се чудех каква точно е идеята на Пол Остър и какво ще излезе от разделянето на тези 4 личности. Стигнах чак до това да си мисля, че главният герой може да се окаже с някаква шизофрения или пък да има някакакъв фантаситчен елемент на финала.
Нищо подобно!
Пол Остър просто си е направил един експеримент с думичката „ако“.
Всички сме се чудели в даден момент от живота си дали, ако бяхме направили дадено нещо щяхме да се по-успешни в работата, или ако не бяхме избухнали в дадена ситуация щяхме да запазим дадено приятелство... любов. Дали, ако се бяхме родили в друго семейство, в друга държава, животът ни щеше да е различен.
Е, в тази книга Пол Остър си играе точно с това – запазва основната информация за главния герой (неговите качества, силни страни, родители, чувства, идеи), но го поставя в различни ситуации и пред различни избори, като това определя неговата съдба. Това е книга, която ни показва какво се случва след пустото „ами ако бях направил това“.
Много ми хареса и това, че Пол Остър през цялото време ни води през реални събития от историята на Америка, а и света. Войната във Виетнам, расовите вълнения в САЩ,   убийството на Кенеди, са много малка част от ситуациите през които ни превежда автора. Ако за първи път се сблъсквате с тях, то Пол Остър е идеалният гид за вас, който с подробности ще ви разкаже за това, което не знаете. А пък, ако сте запознати със събитията в книгата, то ще останете доволни колко интелигентно е написа тя и как умело реалността е вплетана в живота и на четирите личности в книгата. В „4 3 2 1“ се говори още за литература, журналистика и за това колко трудно всъщност е да си в този бранш. Специално литературата е засегната в романа по толкова романтичен начин, че след прочитането му може би ще си набележите още минимум 5 заглавия, които да захванете. 

 И в четирите свои личности, главният герой е изграден толкова добре, че ти доставя истинско удоволствие да четеш за нещата, които му се случват. Всяка една от тях има своите страхове, желания, мечти. На всяка се случват различни неща, правят различни грешки, но сякаш уроците на края са еднакви. И в четирите си разновидности Фъргюсън ми е симпатичен, защото всяко негово решение е провокирано от искреното му желание да промени нещо. Да не стои на едно място, а да се развива.
За да не ставам досаден, ще кажа, че в тази книга са засегнати толкова много теми, толкова много ситуации, че някои автори биха написали няколко книги с информацията от тази една. Пол Остър е написал едни 800 страници, които 100% ще останат в историята на  литературата и ще се превърнат в класика. Защото въпреки че се чете бавно, че почти няма пряка реч и че има толкова много подробности за всичко, тази книга те обзема и не можеш да я оставиш. Стилът на писане на Пол Остър е прекасен и не позволява да ти доскучае по никакъв начин.
Като минуси за книгата мога единствено да изтъкна тези подробности, които споменах по-горе. Не всеки може да чете такъв текст и на много хора това може да се стори скучно или да го счетат за досадно забавяне на самия сюжет. На мен лично последните 100 страници малко ми дойдоха излишни, можех да мина и без тях. Също така самото българско издание не е от най-удобните за четене. Препоръчвам ви да си вземете книгата с твърди корици, защото поне ще успеете да я запазите, а и предполагам ще се избегнат неудобствата.
За финал мога само да кажа, че ви преоръчвам да прочетете „4 3 2 1“, ако искате да се насладите на един съвременен шедьовър, след който имам чувството, че наведнъж съм прочел 4 книги и след който определено се чувствам обогатен. А всъщност не е ли това смисълът на книгите?


CONVERSATION