„Така в рамките на един коктейл и на един танц една луда жена с шапка с крила ме накара да се влюбя до полуда в нея, приканвайки ме да споделя безумието й.“
Пуснете си “Mr. Bojangles” в изпълнение на Нина Симон.
И преди да започнете да четете това ревю малко послушайте песента.
Просто слушайте.
Книга, изпълнена с много музика, танци и огромна доза любов. Любов от тази лудата, която толкова бързо те завладява, че ти няма как да й се противопоставиш. Любов толкова екцентрична, че не се вижда тънката линия, която я разграничава от лудостта. Или просто няма такава линия?
Това е история, която е разказана от бащата и малкия син. История за шеметно влюбени мъж и жена, и детето им, което е безмерно щастливо с шантавите си родители. Главната героиня тук е майката - тя е сияйна, остроумна, изпълнена с нежност и фантазия, непредвидима, напълно освободена от всякакви задръжки, превърнала живота на всички около себе си в безкрайно празненство и обзета от неистова обич към танца и песента „Мистър Боджангълс” на Нина Симон.
Тази Майка няма едно име – то я ограничава и не й дава тази пълна свобода, която тя жадува цял живот. Тя вдига високо главата си, мъжа й всеки ден да я нарича с различни имена, а тя го кара да напусне работа. Синът пък е помолен от майка си да измисля по една лъжа всеки ден, която да й разказва.
А през останалото време тя просто танцува. Плочата се върти по цял ден. Цялото семейство ляга и става с Боджангълс. И танцуват. И се смеят. И се обичат. Едно семейство изцяло изтъкано от любов. Едно семейство, което смело показва среден пръст на реалността, защото е прекалено скучна. Дори, когато симпатичната лудост на Майката става клинично бедствие те са заедно. И плочата продължава да свири.
 |
| Оливие Бурдо |
Книгата на Оливие Бурдо е по френски елегантна, леко шантава, с пленяващ език и една тъга, която наднича от всяко едно приключение на героите, независмо колко е забавно то. Историята докосва ума и сърцето, а авторът ни приканва да направим като симпатичното семейство в книгата, а именно да „сритаме разума в задника”, просто защото е сигурен, че ще ни хареса.
Бурдо ни показва как трябва да се обича една жена – безрезервно, изпепеляващо. Показва ни, че един мъж винаги трябва да е до любимата си, нищо, че нейните желания може да са отвъд нормалното. Заради жена си Бащата прави всичко – дори я следва и в последното й голямо приключение. Просто защото в един малък параклис й обеща, че ще я следва навсякъде.
И всичко това се случва на фона на "Мистър Боджангълс" и Нина Симон.
Това са песен и книга, които ни карат да вярваме в щастието – онова силното безгранично щастие. Животът е пъстър и просто трябва да му се наслаждаваме. Дори, когато реалността ни застига.
CONVERSATION