"Когато
една счупена кост заздравее, тя е по-устойчива, отколкото е била преди
счупването. Същото важи и за разбитите сърца".
Из
„Изгубих пътя“, Гейл Форман
Много дълго се чудех кога да направя втората част на „Моята тийн седмица“. В момента имам доста задачи и определено нямам много време за четене, какво остава за това да прочета три книги за седем дни. Е, все пак реших, че на този етап, тийн романите са подходяши за комбиниране с другите ми задължения.
Честно казано обаче сгреших и то по простата
причина, че книгите, които подбрах този път бяха толкова интересни, че трудно
се отделях от тях.
За разлика от първата част, сега „Моята тийн
седмица“ е някак си по-мрачна. Изпълнена с дълбоки и лични истории, убийства,
самоубийства. Абе... като цяло си имаме тийн драма в пълния й блясък. Както
казах и миналия път, за мен този жанр не е за подценяване и винаги има с какво
да ни изненада. А тези три книги доказаха това мое твърдение.
Започваме с...
„Един от нас лъже“ от Карън Макменъс
Накратко книгата разказва за това как в
понеделник следобяд петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята
за наказания: Бронуин – отличничката, Ади – красавицата, Нейт – престъпникът,
Купър – спортистът, и Саймън – аутсайдерът, създател на прословутото клюкарско
приложение „Истината“.
Интригата обаче се завърта, когато един от тях
така и не напуска тази стая. В същия този понеделник Саймън умира, но дали по
случайност? Във вторник той щеше да публикува любопитни разкрития за четиримата
си съученици... което ги превръща в заподозрени за неговото убийство. Мълвата
се разчува бързо, а всеки може да е пожелал смъртта на аутсайдерът, който е
тормозил цяла една гимназия. Въпросите са много – дали едни тийнейджъри са
готови на всичко, за да спрат публикуването на клюки по техен адрес, или те са единствено
прикритие за убиеца, който е все още на свобода? Всеки има тайни. Това, което
наистина има значение, е докъде си готов да стигнеш, за да ги опазиш.
Като цяло дебютният роман на Карън Макменъс
ме спечели. Хареса ми как действието се развива бързо – още на десетата
страница смъртта на Саймън беше факт и някак си за мен това беше като мигновено
„вкарване във филма“. Сюжетът обаче се разгърана точно както на мен ми
харесва и нямаше досадни забавяния. В един и същи момент за кратко време се случваха толкова много неща, но въпросът за това кой е убиецът беше скрит до последно. Хареса ми
и че всяка глава беше написана от името на различен герой. Похват, който
забелязвам, че все по-често се използва, но за мен е печеливш, защото така
по-силно се изграждат героите и виждаме как една и съща ситуация може да се преживее
различно.
 |
| Карън Макменъс |
Героите в романа ми бяха типични за този
жанр, но бяха изградени добре. Не ме подразни особено, че са поставени в
ситуация „клише“ – гимназия с точно определени групички и стереотипи. Като стил
на писане не мога да кажа, че съм впечатлен, но не мога и да отрека, че
последните страници буквално ги „изядох“, толкова много напрежение имаше.
Финалът е задоволителен, въпреки че мога да го определя и като сладникав. Но
това определено би се харесало на тийнейджърите.
Ако трябва да обобщя, книгата е смесица между
сериалите „Клюкарката“ и „Малки сладки лъжкини“, но за мен се е получило нещо
много интересно, което те държи на тръни до самия край. Определено ви
препоръчвам "Един от нас лъже", ако ви се чете нещо криминално, но не кърваво.
„Изгубих пътя“ от Гейл Форман
Това е книга, в която Фрея губи гласа си по време на записите за
дебютния си албум, Харун планира да избяга от дома си и от всички, които някога
е обичал, а Натаниел пристига в Ню Йорк само с раница, отчаян план и нищо за
губене. За нещастие (или пък не) се случва съдбоносен инцидент, който събира
тримата на едно място. И чак тогава те започват да се чувстват живи. Скоро след
това най-дълбоките им тайни започват да се разплитат, а заедно те ще направят
опит да ги преодолеят и да потърсят пътя обратно към живота, който никога не е
бил техен, но който винаги са искали да имат.
Мога да кажа, че „Изгубих пътя“ на Гейл
Форман наистина много ми хареса. Авторката ни поднася толкова много емоции, че
не можеш да спреш да четеш докато не видиш какво ще се случи с героите. А те са
едни трима млади хора, които са изправени пред кръстопът с една простичка идея
– да намерят пътя.
Гейл Форман ни запознава с три коренно
различни, но много емоционални истории. Истории, наситени с много чувства и
вътрешна борба, която е толкова симпатична, че в края на книгата вече си се
привързал към всеки един от героите и не ти се иска историята да свършва.
Стилът на писане на авторката е страхотен и придаде толкова много живот на
историята, че докато пиша тези редове се чудя какво ли се е случило след
финалното изречение. В мен остана чувството, че тези хора наистина съществуват,
просто с края на книгата ние престанахме да сме техни спътници.
 |
| Гейл Форман |
„Изгубих пътя“ е роман за силата на
приятелството и значението на това да
бъдеш верен на себе си. В крайна сметка това не е ли най-важното? Една история
изпълнена с малко психология и много любов, която определено препоръчвам и
според мен няма да ви разочарова.
„Сърцето ми и други черни дупки“ от Джазмин
Варга
От трите книги, които включих във втората част на
„Моята тийн седмица“, тази ми е любима. Това е роман, който ме докосна
истински и остави в мен траен отпечатък. Или предаде тийн драмата, заложена в
него, най-добре.
Накратко книгата разказва за шестнайсетгодишната
Айсел, която се увлича по физиката, но от три години планира самоубийството си.
Майка й видимо се страхува от нея. Съучениците й си шушукат зад гърба й. А
хладнокръвното престъпление на баща й все още всява смут в малкия град. Има
само един проблем: тя не е сигурна дали е достатъчно смела, за да го направи
сама. Тогава попада на сайт, който има специална секция, наречена Партньори за
самоубийство. Айсел е убедена, че е намерила решение на дилемата си. Там се
запознава със 17-годишно момче с потребителско име FrozenRobot (Роман), което е
обременено от семейна трагедия и също търси помощ. Въпреки че двамата нямат
нищо общо, те бавно започват да запълват празнините в разрушените си съдби.
Самоубийственият им пакт наближава своя край, което кара Айсел да се съмнява в
желанието си да го осъществи. Тя се колебае между страхливия изход на смъртта и
възможността да убеди Роман да живее, за да разкрият заедно истинския си
потенциал.
„Сърцето ми и други черни дупки“ е роман,
който няма как да не те развълнува. Като начало той показва на преден план един
много голям проблем – самоубийствата сред тинейджъри, чиято бройка през
годините, за жалост, се увеличава. Това е роман, който описва по такъв начин
болката на главните герои, че я приемаш за своя и страдаш заедно с
тях.
 |
Джазмин Варга
|
Това е книга, която е посветена на всички
онези хора, които те разбират напълно и те приемат такъв, какъвто си – дори
най-странните части от теб. Това е книга за онези хора, които са се появили
ненадейно в живота ти, но са го променили изцяло. Защото ти си позволил да се
видиш през техните очи. Защото те са видели потенциал там, където ти отдавна не
го виждаш. Книгата показва най-вече, че това да общуваме е най-важното – да се
разкриваме и да не трупаме проблемите си вътре в нас, защото по този начин те
само прерастват в още по-големи ужаси. Един роман, който ни насърчава да се
разкриваме пред тези хора, които със сигурност искат да ни помогнат.
Един от най-големите плюсове на "Сърцето ми и други черни дупки" е
самият стил на писане на авторката. Толкова е завладяващ, че се оставяш да те
води през историята без проблем. Просто се пускаш по течението. Това е един
изключителен дебют за Джазмин Варга и според мен тепърва ще чуваме много за това
име в света на литературата.
*****
Ако
имате предложение за интересна тийн книга или просто искате да прочета
някоя преди (вместо) вас и след това да я включа в третата част на „Моята тийн
седмица“, може да ми пишете тук:
CONVERSATION