„Над 90% от убийците са мъже и като
мотив номер едно за убийството се сочи „ЛЮБОВ“.
Над 90% от ловците са мъже и като мотив
номер едно за убийството се сочи „ЛЮБОВ“:
Любов към животните, към дивата природа,
към Бог“
Шокираща.
Така с една дума
мога да опиша книгата на Джефри Мур „Клубът на изчезналите видове“.
Един роман, който
до такава степен те стряска, че не можеш да отделиш поглед и единствено искаш
да продължиш с четенето. Точно като кървавите сцени в някой филм на ужасите –
хем ти е мъчно и ти идва в повече, хем искаш да видиш какво ще стане. Това е
първата ми среша с Джефри Мур, но определено няма да е последната. Този човек
определено ме впечатли.
В „Клубът на изчезналите видове“ се запознаваме
с тийнейджърката Селест, която има призвание – да се бори срещу бракониерите,
които довеждат до унищожение дивите животни в горите на родния й Квебек. Когато
американецът Найл, беглец от закона, бивш (или не чак толкова) наркоман, я
намира захвърлена полумъртва, той бива въвлечен в един престъпен свят, не
по-малко опасен от този в големия град. Свят, в който са намесени бракониери,
тъмни сделки, убийства (не само на животни) и най-вече хора, за които животът
на другите същества се равнява на нула, ако това пречи да се сдобие с пари или
с ценен трофей.
Това е роман, изпълнен с престрелки, ловни капани и
интриги в едно малко градче, за което ловуването е религия, а хората, които го
практикуват, са със специален статут.
Един роман, който
описва отношенията между 15-годишно момиче и 40-годишен мъж, които имат само
една цел – да си опазят живота.
„Клубът на
изчезналите видове” е невероятен роман. Роман, който освен
да ти достави удоволствие от четенето, те и образова. Роман, който ти поднася
истината по един циничен, на моменти дори брутален начин, но най-вече истински.
Джефри Мур ни запознава с един огромен проблем, а именно бракониерството.
Показва ни как за много хора, животните са просто трофеи, сделка, пари,
средство за разкрасяване, лекуване. Как много хора не ценят живота на
животните, а смятат, че те са на тази земя, за да ни служат единствено за
прехрана и забавление.
И не ме разбирайте
погрешно – тук не става въпрос за книга, която ни приканва да станем
вегетарианци и да пазим природата. Тук става въпрос за болестно състояние и за
хора, които убиват, заради някакво извратено удоволствие, а целта им е да
причинят болка. Говорим за издевателства над живо същество и за хора, които се
имат за богове. Примерите на автора са конкретни и не ни спестяват нищо. С
подробности ни обяснява на какво са подложени някои животни, за да послужат на
хората например със своите ценни органи. Има и много сцени с безпричинно
насилие над животни, което според мен би дошло в повече на много от читателите,
но може би и това е целта. Да се възмутим, да се замислим.
Стилът на писане
на Джефри Мур е убийствено добър, като те изпълва едновременно с ужас и
възхищение. Докато разлистваш страниците на романа виждаш как всичко е описано по един
брутален начин, но не се губи изтънченото и живописното в цялата история. Мур
успява да съчетае философското
изследване на насилието и хищническите инстинкти с един безспорно динамичен
сюжет.
Джефри Мур |
Това е роман,
който е изпълнен с мрачен хумор и надежда. Надежда за избавление на
беззащитните, за промяна на живота и за справяне с предизвикателствата, които
той ти отправя. За търсенето на истинското ни аз и за справянето с вътрешните
ни демони.
Но най-вече си
мисля, че това е роман, в който Джефри Мур е скрил своята надежда за промяна.
За това, че все пак във всеки има една доброта и човечност, която би победила
лошотията и користните желания на всеки един от нас.
Финалът на книгата
обаче ни показва, че дори според автора скоро нещата няма да се променят, защото до
такава степен се намираме в една въртележка, че просто сменяме имената на главните
действащи лица.
Тук е моментът да
поздравя ИК „Жанет 45“ за страхотната поредица „Отвъд“, която ни запознава с
автори и истории, които наистина вълнуват и към която много скоро ще се
завърна.
CONVERSATION