„През зимата е почти невъзможно човек да стои неподвижен.
Дори когато седи до огъня, пак наблюдава въглените, бърка супата и се бори –
винаги се бори – с ненаситния студ.“
Още
когато прочетох „Мечокът и Славеят“ от Катрин Арден нямах търпение за втората
част от приказната история за Василиса Петровна. Първата книга ни въведе в един
свят, изпъленен с вълшебства, духове, религия и една култура, която хем е
непозната, хем интересна. В първата част Арден ни запозна с едно момиче, което
се противпоставя на въведените норми и иска да изследва света. Във втората вече
ни показа процеса в израственото й като жена и боец.
Затова
не е изненада, че нямах търпение да имам в ръцете си „Момичето в кулата“. Не е
изненада, че много ми хареса. Във втората книга приказката продължава и е още
по-зловеща.
Вълшебното приключение,
започнало в първата част, отвежда Вася в неподозирани посоки. Непокорното и
своенравно момиче е разцъфнало в смела млада жена, изправена пред невъзможен
избор: женитба или манастир. Нейният път обаче е друг. Съдбата ѝ отрежда да
бъде воин и спасител, а не смирена съпруга или богобоязлива послушница.
Обвинена във вещерство, осиротялата Вася яхва
верния си кон Соловей и напуска родния дом, за да се озове сред мрачните дебри
на древната Рус. Из селата върлуват зли сили, които оставят след себе си опожарени
села и бездиханни трупове, но никакви следи. Преоблечена като момче, Вася се
впуска в люти битки за спасяването на хората и домовете им, а геройствата ѝ
привличат вниманието на Великия княз на Москва. Да признае ли пред него, че под
дрехите на дързък воин се крие девойка от знатно семейство? Как да се справи с
интригите в господарския двор? В чии съвети да се вслуша – на демона Мраз, на
потайния Касиан или на собствения си брат Саша? Василиса ще намери верния път,
но как…
Невидимият свят е близо. Но малцина живеят в хармония с него.
„Момичето в кулата“ за мен е едно идеално
продължение. Катрин Арден наистина се е постарала героите й да надградят това,
което ни показаха в първата част. Приказният стил на писане на авторката се е
запазил, дори леко подобрил. Хареса ми, че този път сюжетът е много по-дълбок,
с много повече преплитащи се линии, които го правят изключително интересен. Всичко е описано с подробности, но не те отегчава, а напротив - потапя още по-успешно в този свят, в който вярата в Бог и в духове се преплита. Свят, в който бората между доброто и злото е навсякъде - във видимито и в невидимото. Свят, в който не можеш да се довериш на никого.
Самата Вася е пораснала и Катрин Арден се е
постарала да ни го покаже с нейните дейтсвия и мисли. Преплитането на сюжета
със събитията от първата книга също се е получило добре, без да има някакви
нелогични връзки. „Възраждането“ на някои герои от първата книга, които взимат
по-голямо участие в тази, също допринесе за интересното развитие на историята.
Хареса ми историята зад името на втората
част, а именно легендата за момичето в кулата, която оживя пред нас и беше
свързана много логично с нашите герои.
Но и в тази част, това, което ме впечатли
най–много, беше уважението, с което Катрин Арден пише за Русия и нейната
култура. На всяка страница си личи колко проучвания е направила преди да реши
да пише за това и извиненията й за евентуални неточности в историята, в края на
книгата, доказват, че тя не пише просто, за да има приказност, история и
действие. Не пише, за да отбие номер.
Препоръчвам на всички да прочетат „Момичето в
кулата“, защото, както в „Мечокът и Славеят“, така и тук, може да се насладите
на една история, изпълнена с приказни моменти, интересен сюжет и герои, които обиквате
веднага. А най-хубавото от всичко е, че интереса ми към поредицата се изостри още толкова и сега тръпна в очакване за третата част, за да видя къде ще ме отведе магията на Вася.
CONVERSATION