„Въпросът
не бе дали обичате или не обичате да четете, а по-скоро как да откриете
подходящата за вас книга. Всеки може да обожава четенето, достатъчно е да
попадне на добрия роман, на този, който ще ви хареса, ще ви говори и от който
не можете да се избавите.“
Напоследък преоткрих френските автори и определено започвам да ги харесвам
много. Историите, с които ни запознават, закачливият стил на писане, близките до моята душа теми. Всичко това ме
кара да започна да гледам на френската литература по един нов начин, а авторите
от тази държава постепено се превръщат в мои любимци. И, ако във „В очакване на Боджангълс” например има много музика и една налудничава любов, то в „Загадката
Анри Пик” от Давид Фоенкинос се говори за друга моя страст, а именно – книгите.
Този прекрасен, написан идеално, роман ни
разказва как някъде в Бретан един библиотекар решава да събере всички книги,
отхвърлени от издателите. Книги, които не са намерили място на лавиците в
книжарниците. Книги, които не са прочетени от запалените книжари. И така, този
библиотекар оповестява намерението си и ето че започват да прииждат ръкописи.
Много години по-късно, когато библиотекарят
вече не е сред живите, а „странната“ библиотека е забравена, младата издателка
Делфин Десперо, се завръща в родния си град и в тази малка библиотека открива
истински шедьовър, написан от никому неизвестния Анри Пик, починал преди две
години. Странно, но вдовицата му не знае нищо за никакъв роман. Според нея
покойният й съпруг през живота си не е чел книги, още по-малко е писал такива.
И все пак романът съществува, има огромен успех и променя съдбата на много
хора. И то не задължително в положителна насока.
Нещата стават още по-интересни, когато на
сцената се появява упорит журналист,
който се съмнява в официалната версия, продължава да рови и да си задава
въпроси. Дали авторът е имал таен живот? Или става дума за мистификация? Наистина
ли Анри Пик е написал тази книга?
„Загадката Анри Пик” е роман, който няма как
да не ти хареса. Казвам го наистина сериозно. Една книга, която е предназначена
да те разтовари и очарова. История, която да ти влезе под кожата и да те накара
да заобичаш героите в нея. Това е творба, която е преплела толкова сюжетни линии
в нея, по един лек, бърз и ненатоварващ начин, че накрая самата книга ти е
симпатична. В нея Давид Фоенкинос пише както за личните драми на героите си,
така и за реалната ситуация в издателския бизнес – как се издава една книга,
какви похвати се използват в рекламирането й, какво може да накара читателя да
полудее по идеята за романа още преди да го е прочел. С лека доза ирония Фоенкинос ни показва как издателите се възпозлват от това, че напоследък не
съдържанието, а формата на романа е важна за масовия читател.
И в тази книга сме свидетели на едно типично
френско писане, в което се преплитат комедия, драма, сълзливи моменти и типично
журналистическо разследване. Много ми хареса, че и тук книгата ми вървя леко, а
от мен се изискваше единствено да се наслаждавам на четенето. Постоянните
бележки на автора за случващото се в сюжета, под формата на допълнителни
изказвания, уточнявания или дори шеги,
ме накара да се чувствам сякаш гледам филм, а Давид Фоенкинос е до мен и
заедно коментираме какво се случва на екрана.
 |
| Давид Фоенкинос |
Но най-вече ми хареса това, че авторът не е написал просто един роман за книгите. А чрез тях той просто ни запознава с герои, които пред себе си имат някакво предизвикателство, с което трябва да се справят. А ние просто сме част от душевното съзразяване на всеки един от тях и наблюдаваме как те поемат по пътя си, осъзнали какво могат да направят.
За мен „Загадката Анри Пик“ е роман, който
може да те накара да заобичаш още повече книгите или да се влюбиш за първи път
в тях. Книга, която всеки може да определя както си иска - роман за романа,
разследване, трогателна история. Но едно е ясно – това е книга, която ни казва,
че когато искаме нещо много силно, не трябва да се отказваме, а да се борим с
клишетата и да не позволяваме те да ни спират.
CONVERSATION