„Бяла хризантема“ - искрен роман за ужаса на войната и силата на обичта

Read (
Words)

„Думите са сила…Колкото повече думи знаеш, толкова по-силна ще бъдеш. Затова японците обявиха езика ни извън закона. Ограничавайки думите ни, те ограничават нашата сила.“

Напоследък попадам на изключително хубави, но тежки романи. Истории, които много ми харесват, но ме стискат за гърлото и до края на книгата не ме пускат. Когато обаче реших да прочета „Бяла хризантема“ от Мери Лин Брахт, не бях подготвен за историята, с която ще се сблъскам. История, която е сурова и не скрива нищо. История, която не е измислица, а се е случила реално на много жени, както в Южна Корея, така и по целия свят.


Авторката ни запознава с две сестри – Хана и Еми. Действието в книгата се развива в две години – 1943 и 2011. Наблюдаваме две истории – едната борба за оцеляване. Другата – пак така.

Хана е прекарала целия си живот под японска окупация. Като хеньо – жена водолаз, тя се радва на независимост, която е непозната за повечето корейци. Докато един ден, в опит да предпази по-малката си сестра от японски войници, Хана заема мястото й като тяхна пленница. Те я транспортират до Манджурия, където е принудена да работи в един от бордеите на японската армия. През цялата книга наблюдаваме опитите на Хана да се измъкне от положението, в което се намира. Как преживява насилието, унижението. Как се е превърнала в „жена за разтуха“, но само по тяло – духом тя си остава онази независима жена, - хеньо, която няма да позволи да сломят нейния дух.


От другата страна на историята е Еми. Тя е прекарала последните 60 години в неуспешни опити да забрави саможертвата на сестра си. Вече е време да се изправи срещу миналото си, за да живее спокойно в настоящето. Тя оцелява след загубата на цялото си семейство, преживява един насилствен брак и единствено децата ѝ придават смисъл на живота. Но през цялаото време се пита дали ще успее да превъзмогне болезнените последици от войната, за да получи прошка.

„Бала хризантема“ е искрен роман. Роман, чието предназначение е да изкрещи истината на всички. Затова трябва и да бъде прочетен. Това е и целта, която е заложила в него Мери Лин Брахт. От години в много азиатски страни, темата за „жените за разтуха“ е табу, а Япония много усърдно искат да заличат тази част от историята. Затова този роман е важен – защото ни кара да помним. Защото не ни залъгва, а по един директен начин описва историческите събития, които са се случили в една държава, в която жените са били робини в продължение на десетилетия. Използвани, след това захвърлени. Жени, които години след войната са си мълчали за случилото се заради срам или са били заплашвани да не разказват какво са преживяли. Оцелелите „жени за разтуха“ вече са малко и са в дълбока старост, но те още помнят зверствата извършени над тях.

Мери Лин Брахт 

Личи си, че дебютният роман на Мери Лин Брахт е личен. Тя самата е американка с корейски корени и приема историята много навътре. Самият й стил на писане е страхотен. Историята се лее въпреки тежките събития. С лекота авторката на романа е успяла да пресъздаде както историята на цяла една нация, така и да покаже най-искрената обич – тази между семейството. Две сестри готови на всичко една за друга. Сестри, които въпреки раздялата постоянно са в мислите си. А тази безкористна обич ги държи свързани, независимо, в коя част на света се намират.

Ако искате да прочетете „Бяла хризантема“ няма да сгрешите. Но не очаквайте изисканост и романтика. Не очаквайте нахвърлени исторически факти замаскирани с въображаема лична история. Не! Авторката ще ви обрисува реалните събития, но ще ги подплати с конкретни примери, които в повечето случаи определено не са красиви.

Едно от най-положителните неща в книгата според мен е, че научих много за японската и корейска култура, а за мен това е много важно в една книга. Смятам, че книгата е хубаво да обогатява – независимо дали със знания, или с емоции. А тази книга го прави и с двете.

И за финал искам да кажа, че забелязвам, че от ИК „Хермес“ за пореден път решават да издадат на български дебютен роман на някой автор и за пореден път мисля, че това е едно много добро решение.
********

Защо бяла хризантема?


Въпреки че името на цветето идва от гръцки език, се смята, че хризантемата е култивирана за пръв път в Китай 2500 години преди растението да стане познато в Европа. Будистки монаси го пренасят в Япония, където цветето толкова се харесало на императора, че той често поставял хризантеми на трона си и сядал върху тях. Дори символът върху императорския печат бил жълта хризантема, за която се вярвало, че символизира власт и сила. Бялата хризантема, от друга страна, е символ на скръб и траур и в азиатските държави се използва по време на погребения. В много култури се смята, че бялата хризантема също символизира истина и чистота и присъствието й в дома приканва гостите да бъдат искрени, да ценят честността и да казват истината.

CONVERSATION