„Зариват
те с глупости. Мислиш си, че ще си готин, млад баща, който е над тия неща, но
един ден се озоваваш пред рафта с детски храни и откриваш, че има седем
различни вида адаптирани млека, лягаш на пода и се разреваваш. И така.“
Да бъдеш родител е нещо прекрасно, но не
винаги е лесно. Фредрик Бакман много добре знае това и е решил да сподели с
всички нас плюсовете и минусите на това да си баща в една симпатична, изпълнена
с много хумор (и истини) книга.
„Нещата, които синът ми трябва да знае за
света" е първата книга на Бакман, но на български излиза чак сега. Не бях
много оптимистично настроен към нея, защото твърдя, че Бакман изключително
много разви своето писане през годините и сега да прочета пърата му книга беше
като връщане назад. Единствено го направих от любопитство. Не очаквах някакви
големи неща.
Оказах се прав – книгата не е някакъв
шедьовър, но и Бакман няма претенциите да е. На моменти даже си е откровено скучна. Но първият ми съвет към всеки, който
иска да прочете тази книга е - не очаквайте, че ще получите отговори на
всичките си въпроси като родител. Даже напротив – може би единствено ще видите,
че и авторът има същите страхове като вас. Вторият съвет е просто да се
отпуснете и да оставите Бакман да ви
разведри, защото още в първата книга на този толкова обсъждан автор си личи
страхотното му чувство за хумор.
„Нещата, които синът ми трябва да знае за
света" е книга, която съдържа гледната точка на автора за няколко основни
неща за света, които Бакман иска да обясни на сина си и да му даде съвет чрез
нея. Между тези подробни глави има анекдоти, с които самият той се е сблъсквал
като баща. А тези анекдоти са толкова забавни, че не се сдържах и се смеех с
глас, дори на обществени места.
Това е книга, в която се казва открито, че
перфектни родители не съществуват. Напротив – те са постоянно в чувство за
страх.
Страх да не се издънят. Страх дали ще
възпитат детето си правилно. Страх да не би то да е аутсайдер. Страх дали му
дават всичко от което се нуждае. Страх дали го обичат достатъчно.
И колкото повече мисли за тези неща един
родител, толкова повече тези стрхаове се разрастват, а родителите правят
симпатично глупави неща, за да приспят собствените си кошмари.
 |
| Фредрик Бакман |
Всички тези сериозни теми обаче са поднесени
в типичния стил на Бакман с много самоирония и голяма доза насмешка. Не
неглижира проблемите. Даже напротив – съвсем реално показва как иска да възпита
детето си правилно, за да стане то сериозен и добър човек. Просто го прави по
един забавен начин, който ни показва нагледно, че родителството е сложно, динамично
и отговорно нещо, но всичко това няма значение, когато малкото същество срещу
теб се усмихне и знаеш, че то е твоят свят.
Тази книга не бива да се сравнява с другите
на Бакман- тя е лична, тя е различна. Тя е една изповед към сина му, която след
време той ще прочете и ще се срамува пред приятелите си. Това е книга, чиято
цел е да ви разтовари. Един наръчник за бъдещи родители и отдушник за настоящи.
А ревюто ще завърша с любимата си случка от цялата книга:
Просто
казвам, че родителството не идва с инструкции:
Първо
плюнчиш салфетката.
После
почистваш лицето на детето с нея.
Не
плюеш направо върху детето.
My bad.
***************
„Себастиан
и Тролът“
Освен че от „Сиела“ издадоха първата книга на
Бакман, което си беше изненада, от издателството се оказа, че ни готвят няколко
такива свързани с шведския автор.
Оказа се, че те са помолили
Бакамн да подари авторските права за разказа "Себастиан и Тролът" и
той се е съгласил. И затова, всеки който поръча онлайн „Нещата, които синът ми
трябва да знае за света“ получава лимитирано издание на разказа като подарък.
След двете наистина прекрасни кратки творби
на автора („Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ и „Сделката наживота ти“) очакванията ми към „Себастиан и Тролът“ бяха огромни. Бакман е от
тези писатели, които и в голям, и в кратък обем, може да ти предаде една и съща
емоция. И този път отново не ме разочарова.
„Себастиан и Тролът“ се оказа прекрасното
допълние към „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“.
Главният герой в разказа е Себастиан. Едно
дете, което предпочита да живее в стъклен мехур, вместо сред останалите хора в
обществото. Той усеща болка и постепенно се отчуждава толкова много от
останалите, че дори спира да ги чува какво говорят. Или може би те се отказват
да пробват да комуникират с него.
Изведнъж в неговия свят се появява един
най-обикновен трол. Трол, който му показва всички негови страхове. Трол, който
го кара да плува в собствените си сълзи. Трол, който го моли просто да не скача
от пропаста. Един най-обикновен трол, който просто иска закуска.
„Себастиан и Тролът“ е разказ, за това как едно дете,
потънало в собствените си проблеми, може да се отчужди до такава степен от
всички, че да се докара до там, да не му пука дали ще изчезне. Да не се замисля
от последствията, да не изпитва нужда да се бори. Разказ, който ни показва колко
е важно понякога просто да има закуска на масата като се събудиш. Разказ за това
колко е важно да разбираме децата си.
CONVERSATION