„Посланието
на Хуан Салвадор е изпълнено с надежда, не с отчаяние. Той вдъхна радост и
оптимизъм на много човешки души във времена, белязани от страдания и болка, а
моят живот бе обогатен от уроците, които научих от неповторимия пингвин Хуан
Салвадор.“
С риск много от вас да ме сметнат за психопат
ще си призная – аз не се разбирам особено с животните. И не, защото не ги
харесвам, а по простата причина, че ме е страх. От всякакъв вид животни. В това
ревю обаче ще си говорим за едно прекрасно приятелство межу животно и човек.
Приятелство по-силно от всички чисто човешки взаимоотношения. Ще си говорим за
един пингвин, който влияе на всеки докоснал се до него по един уникално
положителен начин и кара хората да предпочитат него за компания, пред
себеподобни.
Днес ще ви разкажа за книгата на Том Мичел „Уроците
на пингвина“, която е една вдъхновяваща истинска история, в която няма как да
не се влюбите.
Действието на книгата се развива през 70-те
години на миналия век, когато Том Мичел сбъдва една от големите си мечти – да отиде
в Южна Америка. След като е одобрен да работи като учител в „Сейнт Джордж“ той
заживява в Арежентина и да обикаля континента в търсене на приключения и да
оппознава различни животински видове.
По време на почивка в Уругвай обаче на Том му
се случва нещо, което оказва огромно влияние върху живота му. Той спасява
пингвин от нефтен разлив, след което птицата отказва да се отдели от него. Том
няма друг избор, освен да преведе новия си приятел незаконно през границата и
митницата в Аржентина. Хуан Салвадор, както Том нарича пингвина, скоро става
талисман на училищния отбор по ръгби, домакин на партитата, организирани от
Том, и най-забележителният треньор по плуване в историята. Храбрият пингвин
променя живота на всички, с които се среща, и най-вече на един ученик, измъчван
от носталгия. Колкото до Том, той открива истински приятел, за какъвто дори не
е мечтал.
„Уроците на пингвина“ е чудесна книга, която
ме накара да се замисля, да се усмихна, да се размечатя, но дори успя да ме
натъжи.
Накара ме да се замисля, защото в книгата е
заложен един стар, но наистина голям проблем, а именно замърсяването на околната
среда. Историята започва с една наистина ужасяваща картина как моерто е
замърсено с нефт и катран, и как хиляди пингвини са намерили смъртта си заради
това. Една нистина мъчителна смърт. Том Мичел описва с подробности какво е
видял на онзи плаж, където спасява птицата и докато четях се ядосвах как в
стремежа си да се развиваме ние като общество, не мислим за света, който делим
наравно с животните. Гледката, която се откри пред мен бе ужасяваща, а като си
представих начина, по който са умрели тези животни, ме побиваха тръпки.
Наистина понякога не се замисляме, колко много щети причиняваме.
Но книгата ме накра и да се усмихна, защото
видях как един пингвин може да променя съдби. След като Хуан Салвадор се
настанява сред хората в училището, всеки го заобиква и започва дори да търси
съвети от него. Някак си този пингвин успява да накара хората да го усещат близо
до себе си и да му се доверяват. А той като един истински психолог успява да им
помогне. Усмихнах се и заради страхотната връзка между животното и човека, който
го е спасил. Хуан Салвадор не се отделя от Том и заедно те се държат като
най-добри приятели, дори съквартиранти. Общуват си по техен начин. Разбират се
с поглед. Впрочем от тази книга определно разбрах, че пингвните са много умни
същества. Толкова умни, че могат да накарат едно момче да излезе от черупката,
в която се е скрило и да покаже пълния си потенциал.
 |
| Том Мичел |
Но най-вече „Уроците на пингвина“ ме накара
за пореден път да се размечтая, защото наравно с проблема за замърсяването и
съдбата на Хуан Салвадор, Том Мичел ни разказва за своите преживявания в Южна
Америка. Разхожда ни из местата, които е посетил, живтоните, които е наблюдавал,
културата, с която се е сблъскал. Наистина човек е хубаво да пътува и докато
четях тази книга, за проеден път се зарекох, че и аз като нашия разказвач,
някой ден ще замина на подобно, обогатяващо, приключение.
Защо книгата ме натъжи няма да ви споделя, ще
оставя все пак да я прочетете и да разберете сами. Но наистина ви препоръчвам
да се запознаете с вдъхновяващата история на пингвина Хуан Салвадор, защото на
него наистина можем да се доверим, а наравно с това определено има и на какво
да ни научи.
CONVERSATION