Тази
година е към края си и всеки прави своята равносметка. И тъй като това бе и
първата година на блога реших, че точно сега е времето да направя една
своеобразна класация на тема: "Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани
през 2018 година". Надявам се да ви е интересно, а аз ви пожелавам една
година, изпълнена с много положителни емоции и още по-интересни книги.
*********************
10.
Първата ми среща с Тери Пратчет
Както самият Тери казва във въведението на
сборника, тези разкази са за хора, които вярват в магии. Хора, на които няма да
им направи впечатление, ако видят вещица, която лети на прахосмукачка или
попаднат насред магьосническа война. Книгата е за хора, които биха тръгнали на
пътешествие с въздушен кораб, а ако видят гномчета из най-близкия супермаркет,
или ходещи статуи из парка няма да се учудят, ама въобще. Като цяло това е
книга за мечтатели – какъвто беше и самият Тери Пратчет.
Повече за книгата ТУК.
9.
„4 3 2 1“ - 4 истории в 1 книга
В „4 3 2 1“ са засегнати толкова много теми,
толкова много ситуации, че някои автори биха написали няколко книги с
информацията от тази една. Пол Остър е написал едни 800 страници, които 100% ще
останат в историята на литературата и ще
се превърнат в класика. Защото въпреки че се чете бавно, че почти няма пряка
реч и че има толкова много подробности за всичко, тази книга те обзема и не
можеш да я оставиш. Стилът на писане на Пол Остър е прекасен и не позволява да
ти доскучае по никакъв начин.
Повече за книгата ТУК.
8.
Защо ме напрегна „Ожених се за веганка“?
Тази тънка книжка определено ще я запомня, но
не с положителни чувства. Смело мога да кажа, че не съм бил по-раздразнен от
книга, и по-специлано от персонаж в нея, през целия си живот. Изпуснах
смешката, изпуснах ненатоварващата нишка. В момента изпитвам само съжаление към
Брици. Нищо друго. За кратко време тя успя да разпали и вас, читателите на блога, и се намести в ТОП 10 за най-четените ревюта за годината.
Повече
за книгата ТУК.
7.
„Жълтият плик“ или когато желанията стават реалност
Ако мислите, че „Жълтият плик“ е поредната
книга, в която се говори просто как някакви двама американци обикалят света и
ви описват културата и природата на която се натъкват, жестоко грешите. Това е
книга, която разказва за едни от най-екзотичните места на света през погледа на
една жена, която тепърва открива истинското си аз. На страниците на книгата
може да се прочетат вътрешните борби на Ким, страховете, които има за бъдещето
и най-съкровените й желания. Израстването, както на самата нея като личност,
така и на връзката й с Браян. „Жълтият плик“ клиширано казано е книга за
живота.
Повече за книгата ТУК.
6.
„Мечокът и Славеят“ – една магична снежна приказка
„Мечокът и Славеят“ е книга, която заради
своята история ме върна в детските ми години, когато четяхме приказки за духове
и баба Яга. Тук си имаме всичко - русалки, домовои, говорещи животни, като цяло
много, ама много магия. Аз лично се радвам,че се сблъсках с нея чак сега,
защото за една седмица бях извън София, на село, където имаше сняг и още
по-силно се потопих в историята на Вася.
Повече за книгата ТУК.
5.
„Ние срещу всички“ = ЕМОЦИЯ
В този роман Бакман обръща внимание не на
случките, а на хората. Персонажите. Как събитията от първата книга са повлияли
на всеки един от тях. Как всички те са се променили и как се справят с
последствията от взетите избори. Набляга на емоционалното израстване на едни и
на объркването в житейски план на други. На желанието да предпазиш семейството
си. На страха да предадеш цял един град. На това колко е важно да си лоялен и
как не трябва да забравяш кой ти е помогнал в миналото. На подмолните мисли и
користни желания. На това как хокеят и политиката понякога не е добре да се
срещат.
Повече за книгата ТУК.
4.
„Прекалено шумна самота“: 126 страници истинско удоволствие
„Прекалено шумна самота“ е роман, за който
колкото и да ви говоря няма да успея да намеря точните думи, с които да ви го
опиша. Тази творба просто трябва да се прочете и да се преживее. Всеки сам да
види света през очите на Хантя и да му се наслади. Въпреки че той е прекалено
шумен.
Повече за книгата ТУК.
3.
Тънкото изкуство (да знаеш за какво) да не ти пука
В 219-те страници на „Тънкото изкуство да не
ти пука“ ще прочетете мислите на автора по много аспекти от живота. Хубавото на
стила на писане на Марк Менсън е, че той нито веднъж няма да се опита да ви
наложи своето мнение и идеи. Той просто споделя своя опит с нас, сякаш сте с
приятел на по бира в квартлания бар. Отделно го прави по един наистина забавен
начин, който ме накара да избухна в смях на няколко пъти докато четях книгата.
Повече за книгата ТУК.
2.
В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!
„В сърцето на Странджа“ нещата определено са
различни в сравнение с първата част на „Софийски магьосници“ и то към много
по-добро. Тук Мартин Колев се е постарал да изгради един свят, който е вълнуващ
от първата до последната страница. Още от пролога аз лично започнах да си
представям какво би било да видим книгата екранизирана, което поне за мен е
знак, че историята наистина ме е
грабнала.
Повече за книгата ТУК.
1. „Бащата на другия“ – история за битките на едно дете
За мен „Бащата на другия“ е метафора за това
как нехайството към емоционалното общуване бавно руши всяко семейство. За това
как трябва да внимаваме по какъв начин говорим с околните, особено с децата. И
най-вече – това е книга, която ни учи да оценяваме словото и неговата сила,
защото тя в повечето случаи е разрушителна.
Повече за книгата ТУК.
CONVERSATION