„Религията в тази част на света беше колаж.
Ако си пийвал през цялата година, но имаш угризения, разкайваш се в нощта на
Кадр, когато греховете на човек се опрощават изцяло, ако искрено се покае за
тях. Мнозина постеха по време на Рамазан – хем да възобновят вярата си, хем да
отслабнат. Светите хора се сливаха с безбожниците.“
Пиша ревюто на „Трите дъщери на Ева“ наистина година и половина по-късно
отколкото трябваше. Тази книга на Елиф Шафак я отлагам от момента, в който излезе и все не намирах време за нея.
Оказа се, че е било грешка.
Аз съм от хората, които са чели всичко излязло на авторката у нас.
Определено харесвам Шафак – харесам нейния стил на писане, харесва ми начинът
по който поднася историята. По моето скромно мнение обаче нейните книги, които
заслужават вниманието на читателите са „Любов“, „Чест“ и „Копелето на Истанбул“.
В останалите й романи нещо все не ми достигаше, а с книгите „Майстора на
куполи“ и „Речникът на погледите“ Шафак буквално ме разочарова и може би и това
е причината да отлагам толкова време „Трите дъщери на Ева“.
Но най-накрая нейният момент дойде и определено съжалявам, че не се
сблъсках с тази история по-рано. Това е роман за Бог, религия, политика,
лицемерието в обществото и за всички конфликти, които се пораждат около тях.
Накратко това е историята на младата туркиня Пери, която расте като невинна
жертва в непрекъснатата война между самотния секуларизъм на баща си и
ислямската религиозност на майка си. Момичето печели стипендия за Оксфордския
университет и пристига в Англия. Там се сприятелява с чаровната Ширин –
атеистка от ирански произход, и Мона – забулена с хиджаб египто-американка.
Едно необичайно приятелство на три съвършено различни жени от мюсюлмански
произход – Ширин Грешната, Мона Набожната и Пери Раздвоената.
Това е история за отстояването на вярата и за любовта, за победата над страховете
и удоволствието да изречеш истината.
Аз изключително симпатизирам на Елиф Шафак и то не само като автор. Тя е
от тези популярни личности, които заявяват открито своето мнение и не са
безразлични към случвашото се около тях. Дали ще бъде вплетено в някоя от
нейните книги или ще го заяви директно в някое свое интервю, Шафак не крие
мнението си за проблемите на Турция и изобщо не се плаши да отправя критики
както към управлението на държавата, така и към опорочването на вярата на
моменти. Дори и това да й коства Турция да я съди, защото в книгата си „Копелето на Истанбул“ признава, че има арменски геноцид.
Тази нейна твърда гражданска позиция е силно изразена в „Трите дъщери на
Ева“ и точно заради това романът ми хареса толкова много. Това е книга, която
засяга едни от най-обсъжданите теми, а именно – радикалният ислям, политката на
Турция спрямо малцинствата, а и не само. Религията и до каква степен влияе на
живота на хората, Бог изввън тази религия и лицемерието на едно цяло общество,
което е набожно, но с много условия и „тарикатлък“ в изпълненението на същата
тази вяра.
На всяка една страница от романа си личи мнението на Елиф Шафак, която
отново не се притеснява да назовава проблемите директно и с истниските им
имена. Построената около вечно раздвоената Пери история ни показва как
постоянно лутащата се Турция в своята политика и вяра, влияе и на хората в тази
държава. И когато всички около теб те карат да избереш страна и да имаш позиция
по наболелите проблеми, има хора като Пери, които искат да имат лично мнение,
да не са част от някаква маса и това ги кара да се лутат, да не знаят кои са и
да допускат грешки, защото не са сигурни в себе си. А в същото време това
общество е изтъкано от лицемерие, което нито спазва законите, които проповядва,
нито е толкова религиозно, нито мисли нещата, за които държат речи.
В своя типичен стил, на фона на тези религиозни и политически войни, Шафак
ни запознава с една любов, по ученически силна, но и по ученически несподелена.
Една любов, която е на една крачка от омразата и която завършва с предателство,
което влияе на съдбата на всички.
За финал мога да кажа, че „Трите дъщери на Ева“ е една от най-добрите
книги на Елиф Шафак. Определено я препоръчвам на всички, които се интересуват
от нещата, които се случват в Близкия Изток, харесват добре написани книги и
най-вече харесват смелата Елиф Шафак, която не се съобразява с условности, а
заявява това, което мисли.
CONVERSATION