„Аз
не обичам историите. Обичам миговете. Обичам нощта повече от сутринта, луната –
повече от слънцето, а тук и сега обичам повече, отколкото което и да е някъде
после. Освен това обичам птиците, рибите, блусовете, пауновите пера, черните
котки, синеоките хора ... Обичам твърде много неща, мога да изброявам до
безкрай.
А
не обичам часовници.
Никакви
часовници.“
Ето, че отново е време да ви потопя в
историята на Дома. Сивият и необичаен Дом, който е пълен с още по-необикновени
и много интересни обитатели. Дом, в който се намира един напълно различен свят
от нашия, с изцяло различни закони. Дом, в който може да срещнем всичко.
Както ви разказвах в ревюто си за „Пушача“,
поредицата „Домът, в който..“ се очертава като една много добра и пленяваща
история, която не случайно е смятана за феномен в новата руска литература. Една
поредица, която обръща внимание на деца, които често обичаме да не коментираме
и подминаваме, а именно изоставените. Това е една поредица, която се опитва да
ни обрисува нещата, които те преживяват и да ни накара да се замислим през
какво преминават обитателите на Дома.
Втората част от поредицата „Дневникът на
Чакала“ отново ни пренася в Дома, но той определено е различен. Пушача вече е
усвоил основните правила на новата си група: играе покер и не пита колко е
часът. Всички го приемат, с изключение на Лорда, който обаче е отведен от Дома
след неприятен инцидент. И докато Пушача опознава новите си приятели и слуша
невероятните истории на Чакала, се случват две съдбоносни събития.
Завръщането на уважавания от всички
възпитател Ралф вдъхва надежда на групата на Чакала и Пушача, че ще разберат
какво се е случило с Лорда. Приема се и нов закон, който позволява срещите с
момичета. Така към необикновената палитра от образи се присъединяват Мишката,
Русалката, Вещицата, Дългата Габи – всяка от тях със своите странности и тайни.
И в уж премръзналите души на момичетата и момчетата се събуждат първите любовни
трепети.
Втората част от поредицата на Мариам Петросян
определено ми хареса. Наистина наблюдаваме едно много голямо развитие на
сюжета, но и на героите. Вече се появяват първите недоволства на Пушача спрямо
установения ред, животът в Дома е малко по-различен след последните събития в
края на първата част и нови приятелства се зараждат. Много въпроси от първата
книга получиха отговори в тази част и много тайни постепенно бяха разкрити.
Лично на мен обаче това, което много ми допадна е, че колкото и тайни да бяха
разкрити в „Дневникът на Чакала“, в края на книгата имах още повече нови
въпроси и се появиха отново догадките как ще се развие историята в третата, и
последна, книга. Като пример мога да дам, че разбрахме, че в 4-та стая нямат
часовници заради Чакала, който водеше дневника си в тази втора част, но не
разбрахме защо. Надявам се по този въпрос да има развитие.
Двата катализатора на сюжета определено бяха
връщането в Дома на Ралф, който изигра важна роля във финала на книгата и
промяната на Закона, според който вече момичетата може да се подвизават в
чудатия свят на момчетата. Това довежда до още заплетени сюжетни линии и до още
въпроси, свързвани с новите герои и личните им истории.
Мариам Петросян продължава да ни въвлича в
този свят със страхотния си стил на писане, в който се преплитат без проблем
реалното с фантастичното. Докато четеш романа ти не си сигурен, кое наистина се
случва и кое е плод на въображението на героите, които впрочем в тази част все
повече пробват и разни субстанции на територията на Дома, което отново е една препрадка
към реалните събития в подобни учреждения.
Прочетете още:
CONVERSATION