„Тъкмо
се връщах от кухнята с чаша чай в ръка,
когато клиент с дълго яке от вълнен плат
едва не събори чашата ми и попита:
„Случвло ли ви се е някой да умре тук?
Някой да се е пребивал до смърт, падайки
от висока стълба в магазина?“
Отвърнах:
„Все още не, но се надявах днес да имам
този късмет.“
Книгата
на Шон Битъл ме грабна от пръв поглед.
Още, когато от „Еднорог“ обявиха, че
ще я издадат на български, я чаках с
нетърпение. Обичам книги посветени на
книгите, а такива, които са посветени
на книжарите, са ми оше по-любопитни.
„Дневникът на един книжар“ определено
не ме разочарова, а ми поднесе точно
това, от което имах нужда сега – британски
хумор, съркастичен разказвач и случките
в една книжарница в Шотландия, които не
се различават много от случките в
България.
Накратко
книгата разказва за
Шон
Битъл, който
е
собственик на най-голямата книжарница
за книги втора ръка в Шотландия, наречена
просто...“Книжарницата“. Тя поддържа
асортимент от над 100 000 екземпляра,
разположени из лабиринт от виещи се
коридорчета, сгрявани от бумтяща камина,
в провинциално градче, което обича
литературата и наднича към морето от
ръба на грандиозни, мрачни шотландски
скали. Звучи като истински рай за
любителите на книги, нали? Е, реалността
е малко по-различна...
В
„Дневникът
на един книжар“ със
своите остри коментари, точни наблюдения
и несломим хумор Шон Битъл описва
трудностите на търговията с книги и
изпитанията, на които тя подлага наивните
идеалисти, заели се с тази работа. С
описанията на срещи с ексцентрични
клиенти и конфликти със собствения
персонал, коментарите на книги и разказите
за приятели, за самотни стари хора и
колекционери на книги, за вълнението,
пораждано от редки антикварни издания
и чара на живота в едно малко градче,
"Дневникът на един книжар" е
едновременно весела и тъжна книга за
книгите, която няма как да ви остави
безразлични.
„Дневникът
на един книжар“ определено се нарежда
до останалите заглавия в библиотеката
ми в графа „ЛЮБИМИ“. Хареса ми стилът
на писане на Шон Битъл. Хареса ми как ме
разведе през една негова година в
„Книжарницата“ и изобщо не беше досадно,
и не доскуча. Смях се от сърце на случките,
които има с клиентите, но и със служителите,
които наема. Най-вече с Ники. Служители,
които не го уважават през цялото време,
не винаги изпъляват това, което казва,
но са като едно семейство и често
пренощуват при него и пият твърде много
бира.
Хареса
ми сърказма и иронията на Битъл – как
се отнася с досадни и невъзпитани клиенти
и най-вече как им отвръща, когато те
преминават границата. В голяма част от
тези случки познах себе си и може би
заради това толкова много харсах Шон. Харесаха ми и всички случки, които са се
случили в това пространство, сред тези
книги. Без съмнение разбрах, че няма
значение къде се намира книжарницата
– дали в Шотландия, или в България –
навсякъде клиентите са еднакви.
„Дневникът
на един книжар“ е вдъхновен от Джордж
Оруел,
който също е работил в книжарница
и не случайно всяка нова част от дневника
на Шон започва с цитат от неговата книга
„Спомени от книжарницата“. Това също
е добър подход, за да се види, че и
Оруел, преди толкова много години, е
забелязвал същите неща, които се случват
и днес. С много дребни разлики.
Освен
да споделя забавни (или не чак толкова)
случки от „Книжарницата“ Шон Битъл
набляга на един много голям проблем в
света на книгоиздаването или по-скоро
търговията с книги втора ръка, а именно
- „Амазон“. Според Битъл от „Амазон“ създават впечатлението,
че облагодетелстват потребителите, но
по този начин страдат много други хора,
които са засегнати от действията на
компанията. Писатели, издатели, книжари
усещат свиването на приходите си, защото
„Амазон“ постоянно подбиват цените
на книгите, винаги търсят по-добра оферта
и по този начин всички хора, замесени в
книгоиздателския бизнес са под натиск
от компанията и не смеят да рисквуат
във всяко едно отношение. Според Шон
Битъл индустрията трябва да се обедини
срещу „Амазон“, ако не иска да рухне
до няколко години.
Друг
голям враг на Шон е Kindle-a,
но
както сами може да видите, той си получи
заслуженото. При това с пушка.
Препоръчвам
на всички да прочетат „Дневникът на
един книжар“ - това е една забавна,
разтоварваща книга, която ще ви разсмее
от сърце. Книжарите ще се познаят, клиентите
също.
CONVERSATION