„Седях
сам. Без помощници, без адвокати, без бележки. Американският народ нямаше да ме
види да си шепна с адвоката, закрил с ръка микрофона, нито как го навеждам, за
да обясня: Не помня нищо, конгресмен. Не се криех. Не трябваше да съм тук, не
исках да съм тук, мътните го взели, но ето че бях на този стол. Сам.
Президентът на Съединените щати седеше срещу тълпа обвинители.“
„Къде е президентът?“ ме привлече поради няколко фактора. Първо,
защото отдавна не бях чел някакъв трилър, примесен с политика и съвременни
проблеми на обществото. Второ, защото не съм чел нищо на Джеймс Патерсън и
мисля, че времето най-накрая беше дошло. И трето, защото ми беше любопитно как
се е получила колаборацията между един от най-продаваните съвременни автори с
един бивш президент какъвто е Бил Клинтън. По последната точка буквално
попаднах в капана на издателите, които се надяват точно тези две имена да
привлекат колко се може повече читатели.
Е, мен успяха да ме хванат.
Накратко в книгата се разказва как съдбата на
САЩ отново виси на косъм и единственият, който може да спаси страната, този път
не е някой свръх интелигентен агент от някоя институция, а самият президент –
Джонатан Линкълн Дънкан. Този път в сюжета основният проблем не е някоя
тиктакаща бомба, а един компютърен
вирус, който заплашва да заличи цялата инфраструктура на Америка, а
терористите, почти по подразбиране, са от Близкия Изток, въпреки че в случая нямат
религиозни мотиви. Освен това има предател в Белия дом, а за да се усложят
нещата максимално, се появява и наемна убийца от Източна Европа с безпогрешен
мерник и афинитет към класическата музика.
Определено мога да кажа, че „Къде е
президентът?“ няма да ви остави без думи. Това е класически трилър, който
определено е написан много интелигентно, но самият сюжет не изненадва с нищо
кой знае какво. Всеки отделен герой си има определена задача и гледа да си я
спазва до края на книгата, руснаците отново са злите във филма, а сюжетът до
толкова си беше класически, че дори отгатнах кой е предателят в Белия дом. Да,
последните 40 страници определено ми минаха много бързо, защото ме заинтригува
дали ще изляза прав, но до там. Книгата ми вървеше умерено и даже на моменти се
усетих, че чета на сила.
Определено си личи, че един от авторите е
бивш президент – нещата наистина са мислени доста, основната ифморация свързана
с американските институции е подробна и коректна, НО пък самият президент в
главната роля е толкова скучен, че нямах търпение да се обърне внимание на
второстепенните герои.
Хареса ми сюжетната линия около наемната
убийца Бах. Хареса ми нейната история и как се разви персонажа. Тя ми беше
интересна от първия момент, в който се запознах с нея и остана така до финала.
А той за нея беше логичен и определено тя е моят любим персонаж от тази книга.
Друго нещо, което ми хареса е, че се набляга
на това колко силно сме зависими от технологиите и интернет. Как до таква
степен сме се обградили с техника, че при евентуална нейна липса сме неспособни
да направим каквото и да е. Кибертероризмът също е засегнат като определено в
тази измислена сюжетна линия ни се показва колко разрушителен може да бъде
той, а като се замислим, че всичко това
може да стане реалност, направо си е плашещо.
Като цяло препоръчвам да прочетете „Къде е
президентът?“ – въпреки че за мен сюжетът беше предвидим, книгата не е лоша,
ненатоварваща е и ако искате да се разсеете от ежедневието си, то това
определено е книгата за вас.
CONVERSATION