„Предполагам,
че в определен етап от живота си съм имал какви ли не истории за разказване, но
сега разполагам само с тази. Тя е единствената, която ще мога да разкажа
някога.“
Дона Тарт е един от авторите, които през
годините ми е препоръчван от много хора. По-голямо внимание му обърнах, когато
една от най-близките ми приятелки буквално се разтапяше при всеки един от
разговорите ни за авторката и по-специално нейното писане. Същата тази моя
приятелка обожава „Щиглецът“, но аз в днешното ревю няма да ви занимавам с него
(но само засега). Днес ще ви разкажа за „Тайната история“.
Една книга, която определено предложи сюжет,
който не очаквах. Роман, който определено не е за всеки, но това не го прави
лош. Напротив – „Тайната история“ е книга, която или заобикваш веднага или
отхвърляш мигновено. При мен се получи по-скоро първото.
В книгата разказвач е Ричард - едно момче,
което се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното минало, той пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много
скоро обаче скучният му и еднотипен живот в колежа се променя на 360 градуса. След
като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима
студенти, изучаващи класическата древност, Ричард е въвлечен в тайни ритуали,
убийства, красота, древни езици и най-вече мистерия. Неговият живот се променя
завинаги, а събитията, които проследява книгата определено за някои може да
бъдат скандални или поне, най-малкото, странни.
Книгата определено е интересна най-вече
заради препратките между минало и настояще. Нашите герои разсъждават върху
темата дали древногръцката философия може да се приложи в съвременния свят, а
когато прилагат наученoто на практика, събитията след това са съдбоносни. Главните ни герои са обсебени от идеята да разберат възможно ли е да има физическо
съществуване извън пределите на разума, а цената, която плащат за отговора е
голяма. За тях обаче това е в реда на нещата, за да претворят Дионисовите
игри.
„Тайната история“ опредено ще хареса на
всички, които обичат древногръцката култура, Омир, философията .... и в това е
чарът на книгата. През цялото време има една мистика около героите и ти не
знаеш дали те действат с разума си или не съвсем. Това е едно от нещата, което
най-много ми хареса – изненадващите събития. Независимо дали са породени от алкохол, наркотици или жажда за знания. Всичко това ме държеше в напрежение и
не можех да предвидя действията на нито един от персонажите в романа. Особено
на финала.
Хареса ми как действието се развиваше плавно.
Дона Тарт постепенно ни въведе в света на тези противоречиви герои. Разкри пред нас
техните чувства, мисли, страхове, за да можем по-лесно да разберем техните
действия впоследствие. И въпреки, че още в пролога тя ни заявява, че един от
главните герои ще бъде убит от собствените си приятели, на читателя отново му
е интересно да прочете какво точно се случва, за да си отговори на един прост
въпрос: Защо?
Това е основният въпрос, който ме водеше мен.
Всички герои в книгата ми бяха интересни и ги разучавах много подробно. Както
някой психолог изучава пациентите си. Защото тези млади хора, описани в
книгата, са далеч от положителни герои. Но не ги мразиш. Просто се опитваш да
ги разбереш. Те са просто хора, които извършват убийство, а ти си наблюдател на всичко това и заедно с тях трябва да го преживееш.
 |
| Дона Тарт |
Но най-хубавото на тази книга е писането на
Дона Тарт. Изключително удоволствие е да четеш тази жена. Дълбоките й красиви
описания. Пресъздаването на всеки жест, въздишка, поглед .. всичко те кара да
се потопиш в историята и да не искаш да излезеш от нея. Още докато четях
първите страници на романа си мислех точно това: „Не знам дали книгата ще е
хубава, но Дона Тарт пише перфектно“. И дори
не преувеличавам – историята те увлича и просто се оставяш тя да те води. Без да
се съпротивляваш.
За финал само мога да кажа,че „Тайната
история“ е книга, която някои от вас ще плени. Други може би ще отврати. Истината
е, че няма да ви остави безразлични. А не е ли това целта на всяко едно
произведение?
CONVERSATION