„Колибрито
винаги търси цветовете с най-сладкия нектар и така ни напомня да не спираме да
се стремим към доброто в живота и красотата на всеки ден. Най-вероятно с това
пътуване и аз се бях захванал с търсенето на по-доброто ми Аз.“
Всеки, който ме познава знае, че обичам книги
за приключения. Истории, които ме карат да се пренеса на места, които може би
никога няма да посетя и поне частично да усетя атмосферата им. След като
прочетох „Жълтият плик“ подлудих приятелите си, като им разказвах с подробности
за смелостта на Ким Динан да зареже всичко и да тръгне да обикаля света.
Толкова бях впечатлен. Но оттогава не бях попадал на друга подобна книга,
която да ме развълнува по същия начин.
Но най-накрая и това стана.
„Пътека през огън и лед“ на пътешественика
Петър Ванев успя да ми подейства много мотивиращо и вдъхновяващо, като за пореден
път ми показа, че човешкият дух и сила са безгранични.
Историята на Петър е подобна на тази на Ким.
Той е влязъл в руслото на работното време от 9 до 5. Живее в Англия, но въпреки
че е доволен от това свое житейско решение, усеща, че ежедневието му е еднакво
и всеки ден си прилича с предния. Така се появява и поривът за някаква промяна,
и за това да излезе от зоната си на комфорт. Както сам споделя в книгата си,
Петър винаги е обичал да чете книги и да гледа филми за приключения. И така
един ден попада на филма „Моето
приключение в дивото" по едноименния роман на Черил Стрейд. Филмът му
разкрива красотата на Тихоокеанския хребетен път - планински преход от
границата на Мексико до границата на Канада, минаващ през Калифорния, Орегон и
Вашингтон. Петър се окрилява от идеята един ден и той да премине по този
маршрут.
За щастие това не остава само и единствено
идея. През 2017 самият той поема по този път с дължина от 4240 км – без особена
физическа и психическа подготовка, воден единствено от желанието да предизвика
себе си, да кали духа си и да изживее едно приключение, което ще промени живота
му.
Книгата изключително много ми хареса. Петър
ни въвлича в едно приключение, което всеки ден ти носи нещо различно. По
дългата пътека от огън и лед има всичко – смях, сълзи, страх, огромни дози
адреналин, различни климатични условия. Има всякакви хора, всеки със своя
история и минало, но всички заедно устремени към една цел. По пътеката, която
извъврявава Петър, могат да се видят различни нюанси както на природата, така и
на човешките взаимоотношения. Как за тези 5 месеца както нашият разказвач, така
и неговите спътници се променят. Как условията на които са подложени изкарват у
всеки различни качества от характера му. Тази пътека може да се сравни и с
пътеката на живота – някои стигат до края, други се отказват при първата
пречка, трети пък я изминават по друг, бих казал „тарикатлъшки“, начин. Това се
оказа едно пътуване, което не е просто планински турзиъм, а едно училище.
Духовно и морално.
Харесаха ми описанията на природата, които
прави Петър. Много от нещата ги потърсих в интернет, за да се потопя още повече
в историята и да вляза изцяло във филма, в който ме вкара първият българин,
който е изминал това разстояние.
Друго нещо, което ми направи много добро
впечатление при Петър бе негова воля и дисциплина. Типично по български той не
си позволи дргите да му повлияят и измина тези 6 000 000 крачки до
границата с Канада без да шикалкави. Пеша, във всякакви климатични условия, без
превози до определени точки. Без минаване по по-лесни маршрути. Тук с него си
приличаме – или правим нещо както трябва или по-добре изобщо да не го правим.
По този начин той остана верен както на своята мисия, така и на себе си.
Най-много от цялата книга обаче ми хареса
начинът по който Петър Ванев ми разказа своята история. Сякаш бяхме седнали на
по бира и той ми говореше за всички неща през които бе минал. Сякаш бяхме стари
приятели, които просто не са се виждали отдавна. Това определено е плюс, защото
заедно с него преживях и самотните му мигове, и възхищенията му от природата,
от трепетите му в отношенията както с всички негови спътници, така и с
по-специалните. Хареса ми, че и няма излишно филосостване и превземане от негова
страна. Дори за финала на своето приключение той говори емоциално, но и
разумно.
За финалните метри той не говори с патос и не
ни обяснява за заключенията за живота си до тук. Той е честен с нас – говори ни
за чувството си за завършеност и вътрешно щастие. А след като преминеш заедно с
Петър през тези 382 страници, на финала буквално се чувстваш щастлив и горд от
него. Сякаш се познавате лично.
На всички любители на този жанр препоръчвам да
прочетат „Пътека през огън и лед“. Сяматам, че хем ще ви е интересно и ще
научите нещо ново, хем ще изживеете приключението, колкото и иронично да звучи, без
да мърдате от дивана.
Снимки: Петър Ванев
Снимки: Петър Ванев
CONVERSATION