„Ако
се надявахте да чуете, че можете да спечелите милиони и слава, като работите
само когато ви се работи и без да правите жертви, е, тогава просто затворете
книгата и идете да гледате реклами за продажба на недвижими имоти без плащане в
брой. Дошли сте не където трябва.“
Всички се стремим към успех. В работата, в
любовта, в живота като цяло. Но е видно, че не винаги успяваме. Може да работим
много, да се стараем, да правим всичко както трябва и въпреки това да не сме
постигнали заветната цел. Още по-дразнещо става, когато видим някой, който не е
положил толкова усилия, но всичко му се получава на мига.
И тук идва въпросът: Има ли рецепта за успех?
Какво точно значи това и как най-лесно да го постигнем? Ерик Баркър твърди, че
чрез неговата книга „Истини и митове за успеха“ може да ни насочи в правилната
посока. Той го прави като развенчава едни от най-големите митове и клишета за
постигане на големите постижения.
Ерик Баркър е автор на един от
най-популярните блогове за личностно развитие и общуване. Той споделя с
хилядите си последователи практически съвети, основани на научни данни. Той
смесва сухите научни факти с практически примери, които доказват (или не)
даденото твърдение.
В книгата се засягат много интересени теми
като защо отличниците рядко стават милионери и кой е начинът да получиш
повишение: трудолюбието или подмазването. Как един сериен убиец може да е много
по-успешен от нас в това, което прави и какво можем да научим от уличните банди
и пиратите. До каква степен това кой познаваш е важно и трябва ли да има баланс
в самоувереността ни. И, разбира се, се търси отговор на вечния въпрос: Можем
ли да намерим баланс между работата и личния живот? Можем ли да псотигнем успех без „яко бачкане"?
Аз лично приключих книгата с много смесени
чувства. За щастие на финала положителното надделяваше.
Ще започна с това, което ми хареса, а именно:
страхотните примери и общата култура, които ми донесе тази книга. Авторът
наистина се е постарал да направи нещата възможно най-интересни за читателите.
Цялата суха теория е представена с едни страхотни и запомнящи се примери, които
обрисуват идеално всичко това, което може да се каже в цяла книга. Болести, за
които не бях чувал, личности, които със своята странност са постигнали голям
успех, серийни убийци мотивирани до толкова, че са готови да станат лекари само
и само да могат да убиват на спокойствие .. и още, и още. Просто не искам да ви
издавам всичко, което може да прочетете на страниците на тази книга. И не искам
да ви го издавам, защото написаното наистина е любопитно. Разбира се, всеки
един отделен пример е минал през призмата на успеха и как мжем да го постигнем
без заучени идеи.
Ерик Баркър |
Но тук стигаме и до това, което на мен не ми
допадна. Тази книга е сравнявана с „Тънкото изкуство да не ти пука“. В чужбина
дори кориците им са подобни. Огромната ралзика между двете обаче е стилът на
писане. Докато при Марк Менсън всичко беше на ниво съвети и обясняване тип „разговори на
по бира в бара с приятели“, то Ерик Баркър определено набляга и на
научната част. Той доста подробно се интересува от даден мит за успеха,
разглежда го от няколко гледни точки, прави интервюта с изявени психолози и
хора, които се интересуват от човешкото поведение и прилага доста научни
термини и похвати. За мен авторът доста се отплесваше на моменти и след ярките
примери на практика, които ми хващаха вниманието в началото на всяка глава,
неговите разсъжения и прочувания ми дойдоха малко в повече. На моменти дори ми
доскучаха. Просто за мен Баркър е смесил два тотално различни стила, които не
си пасваха. Или поне при мен не се получи.
В крайна сметка обаче мнението ми за „Истнини
и митове за успеха“ определено е положително. Научих доста неща от тази книга.
Неща, за които нямах дори бегла представа. Накара ме да се замисля, да се размсея,
а и признавам познах и някои мои собствени грешки в мисленето и поведението,
над които трябва да наблегна, и да коригирам. Харесаха ми и неговите
разсъжедания отностно самочувствието и самоувереността – теми, които ме засягат
лично.
Определено препоръчвам книгата на всички
фенове на този жанр, най-малкото да разберете защо, само заради силната вяра в
себе си, един напълно луд човек, става първият император на САЩ. ;)
CONVERSATION