„Имам
всичко, всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичко е в
банката.“
Здравка Евтимова е невероятна!
Така започвам ревюто, защото това е простата
истина. „Зелените очи на вятъра“ е първият текст, който чета от авторката и съм
дълбоко впечатлен. Една книга, която без да назидава, ни учи на толкова
много. Роман, който ни показва действителността такава каквато е, но не слага
оценка на случващото се – това се очаква да направим ние, читателите.
Накратко книгата ни разказва за живота на три
поколения жени. И всичките три с едно име - Ана. Баба, майка и внучка. Три живота,
които хем си приличат и са вплетени в едно, хем са изживяни коренно различно. Особено
различаваща се е малката и непреклонна Ана – която не иска да се примири с
несправедливостите, не иска да склони глава пред „силните на деня“, не
позволява накой да й казва какво да мисли и чувства. Ана, която има своя
най-добър приятел Шушомир, с който заедно се справят с проблемите и мащехата си
– мама Дарина – която я учи на азбуката и на това наистина какво е да си дете.
Книгата проследява събитията около
преместването от селото в големия град. Какво ти носи това. Какво ти взима?
Какви компромиси със себе си е готов човек да направи и в името на какво? Това е
един роман, в който собствените ти майка и баба могат да си ти по-далечни от
съседското момче и мащехата ти. Роман за едно разбито семейство и за още
няколко, в които ценностите са се изродили. А кое е правилното поведение и къде
е истината? Някъде между всичко това.
На преден план в романа е посочен проблемът
за това как хората от „висшето общество“ виждат другите от малки населени
места. Хиперболизирани (или пък не?), но все пак реални примери има из цялата книга, за това
как в нашето обшество хората с пари правят каквото си поискат. Те буквално се
подиграват и забаляват с околните. Мислят си, че само защото имат власт и пари
могат да правят каквото им дойде на ума. Униженията са нещо нормално в тази
книга – потъпкването на човека, на неговото достойнство. И всичко това се
случва, защото хората от висшето общество се имат за недосегаеми заради парите
си и си мислят, че могат да купят всеки за лев - два.
За жалост обаче понякога това не е далечна
истина.
Голяма част от нашето общество отдавна робува на максимата „Преклонена
главица, сабя не я сече“ и част от нашите герои в името на това да запазят
работата си, да изкарат пари, позволяват отношението към тях да бъде
овтратително. Така те губят себе си. Така те се превръщат само в предмет отново
за тези, които измерват щастието и успеха си само в пари.
Отново в духа на нашата действителност
виждаме как това да се събереш с правилните хора ти носи различни облаги. Кара
те да израснеш и започваш да се катериш по стълбицата на успеха. Всички
започват да се държат мило с теб, макар и лицемерно. Виждаме и как могат да те пребият на
магистралата, само защото спазваш ограничението за скоростта, но си твърде
бавен за мутрите, които са зад теб. Просто Здравка Евтимова в едни 280 страници
е показала как обществото ни се зомбира постоянно, как материалното е над
всичко, как забравяме за чисто човешкия си облик и се првръщаме в чудовиша,
които хапят (бувкално). Но чрез малкото Анче ни показва и че винаги има надежда
за промяна и никога не трябва да се предаваме.
 |
| Здравка Евтимова |
За финал само искам да изразя възхищението си
и към стила на писане на Здравка Евтимова. Тя пише по един начин, който смесва
историята и модерното в езика. Всяко нейно изречение е напоено с емоция, а
метафорите и сравненията й носят със
себе си допълнителна информация за това, което иска да каже. Друго нещо типично
за писането на авторката е, че наистина тя не съди. Тя не дава лично мнение за това,
кое е грешно или правилно. Тя е нарисувала картината – от нас зависи
дали ще ни хареса или не. Като прибавим и леко сантименталната прилика с
писането на наши класици като Йордан Йовков, тексът се превръша в едно
богатство.
„Зелените очи на вятъра“ е роман, който е
събрал в себе си психологията на едно общество, историята на едно дете и
крастотата на българския език. И заради това, според мен, трябва да бъде прочетен.
CONVERSATION