„Докато
пишех тази книга, имах късмета да се срещна с изключителни таланти, които
доказват, че успехът е просто въпрос на желание, а не на местоположение. Ако
ние наистина сме отдадени на някоя кауза и ставаме и лягаме с мисълта за нея,
то нищо не може да ни спре да я осъществим.“
Това е книга, която още само като зърнах, веднага взех да чета. Всеки, който ме познава знае колко болна тема ми е
емиграцията и как като чуя, че още някой млад човек е напуснал страната ни
получавам гърч.
От години поддържам тезата, че в нашата страна
може не винаги да е леко, но имаш ли желание и ти се работи, може да успееш. Винаги ми е било много дразнещо как в медийното пространство се тиражира само едната
гледна точка – как българите бягат в чужбина, как там е по-добре, там е
прекрасно, замерят те с пари и как ако имам малко ум в главата трябва да
емигрирам и аз.
Още в анотацията на „Когато порасна, искам да
стана чужденец“ обаче прочетох, че тук ще има другата гледна точка. Че Ели
Цонова ще покаже другата страна на монетата и ще ни представи хора, които са
доста успешни у нас и дори не мислят да напускат България. Ще покаже, че тук не
е чак толкова ужасно.
Е, определено не ме разочарова!
Накратко дебютната книга на Ели Цонова –
„Когато порасна, искам да стана чужденец“ вдига завесата около личните истории
на повече от 30 души, които са преминали през легендата „емигрант“ и са я
преживели сами, всеки по своя начин. Това са интервюта за успеха, който не
зависи от местоположението, а от силата на мечтата. Сред интервюираните са Иван
Шопов, Биляна Славейкова, Венко Добрев, Нуша Огнянова, Саша Безуханова и много
други. Всеки от тях описва своята реалност, съдба и рецепта за удовлетворение
от съвременното тук и сега.
Книгата много ми хареса! Казвам го съвсем
искрено и поздравявам авторката от сърце. Първо, както казах и по-горе, ми
хареса това, че се дава гласност на другата гледна точка. Харесва ми, че Ели ни
показва че няма само един верен път за
успех и че е абсурдно да се казва, че щом отиваш в чужбина
задължително ще си по-успешен отколкото в България. Хареса ми, че чрез нейните
интервюта видях млади и нахъсани хора, които живеят в нашата страна и са успешни. Дали имат 5 ресторанта в столицата или пък две студиа за татуировки, а
пък може и да е собствен сайт, всички тези герои се развиват у нас супер
успешно, без да се налага да напускат границите на държавата. Важен е талантът,
вярата в себе си и да ти се работи, а не да чакаш нещо да се промени от само себе
си.
 |
| Ели Цонова |
Хареса ми, че повечето интервюирани вярват в
едно по-добро бъдеще за нашата страна и искат да са част от промяната, а не да гледат отстрани и да чакат тя да се случи сама. Чужденците, които избират България пред собствените си държави също са много симпатични и е много любопитен техният поглед над страната ни и защо са избрали да живеят тук.
Хареса ми и, че се опровергават много от
клишетата, които обикалят сред обеществото онтносно отглеждане на децата в
България, създаване на собствен бизнес тук, заплати и т.н.
Но не си мислете, че тази книга е някаква утопия,
която подминава проблемите в България. Напротив! И това е вторият голям плюс на
„Когато порасна, искам да стана чужденец“.
В книгата са поместени различни гледни точки.
Има хора, които тепърва ще напуснат България и казват защо. Някои от
интервюираните пък са в чужбина и изобщо не искат да се връщат. Ели се е
постарала да събере и плюсовете и минусите както на България, така и на живота
зад граница. Да ги постави на едно място и така да докаже, че за да си щастлив
и успешен, си важен ти и мечтите ти, а не къде се намираш.
Книгата е написана много добре. Такъв тип
сборници с интервюта има опасност да доскучаят към средата, а е възможно и да не
се стигне до финала на книгата. Тук обаче случаят не е такъв. До последната
страница ти е интересно, всички истории са цветни и дори си нетърпелив да видиш
какъв ще е разказът в следващата глава.
Определено ви препоръчвам да прочетете „Когато
порасна, искам да стана чужденец“ - за
мен това е книга, която те кара да се замислиш над много неща. На преден план
поставя въпроси както към управаляващите ни, така и към самите нас като
общество.
Книга, която ме зарадва, издразни, ядоса,
натъжи.
Книга изпълнена с истории, които са много различни,
но имат и нещо общо – на едно място са събрани мечтатели, които постигат целите
си незаивисимо от обстоятелствата.
CONVERSATION