„Порасналите
деца на Гейтуд бяха смущаващо неизненадани, че майка им е прекарала близо пет
месеца в горите заедно с гърмящи змии и улични банди, по високи планински
върхове, с изкълчен глезен и счупени очила. Може би беше семейна черта.“
С риск да стана досаден, не знам за кой път, отново ще кажа, че обожавам приключенията. Обожавам
книги, които ми носят този заряд. Книги, които ме карат да се вълнувам и ме
впускат в нови и нови ситуации. А пък, ако са вдъхновяващи, още по-добре.
Такъв е случаят с книгата на Бен Монтгомъри „Разходката на баба Гейтуд“.
Книга, която те кара да се замислиш. Книга, която наистина те вдъхновява да
станеш от дивана и да оцениш природата около себе си.
Но книгата е вдъхновяваща заради реалната
жена, която стои в центъра на събитията в нея, а именно – Ема Гейтуд.
Една жена преминала през какво ли не в своя
живот. Израсла в голямо семейство с 15 деца, след това съпруга и майка на 11,
баба на 22 и прабаба на 4. Жена минала през Ада, за да достигне до своя Рай –
перфектната самота – сред природата.
Книгата ни разказва за периода на Ема, когато
тя е на 67 години. Един ден баба Гейтуд казва на семейството си, че отива на
разходка, и напуска родното си градче в щата Охайо с кат дрехи и около 200
долара в джоба. Когато отново получават вести от нея, тази 67-годишна прабаба е
извървяла 1000 километра по 3300-километровата Пътека на Апалачите – най-дългия
непрекъснат пешеходен маршрут в света. След поредица от вълнуващи срещи, опасни
терени и неравни битки със стихиите през септември 1955 г. тя се изправя на
връх Катадин в щата Мейн, където заявява: „Казах, че ще го направя, и го
направих“.
Ема Гейтуд става първата жена, изминала сама
цялата дължина на живописната Пътека на Апалачите и едва петият, който по това
време е успявал да го направи. Още по-вдъхновяващо е, че след една година
отново се връща на пътеката, отново изминава целият маршрут, но този път е още
по-бърза. Когато я питат защо го прави тя отговаря простичко: „Защото искам!“.
Книгата много ми хареса. Първо, защото ме
запозна с тази невероятна жена. Ема Гейтуд е от онези хора, които постигат
целите си и не позволяват нищо да им попречи. Вдъхнови ме това как от малката
ферма, в голямото семейството, тя успява да стане един стойностен човек, горда
майка на 11 деца, да ги възпита добре и да обърне внимание на всяко едно от
тях. Тя изпълнява дълга си като жена, съпруга, майка и чак след това, на
старини, обръща внимание на себе си и на любовта си към природата.
Освен това нейното начинание определено не
остава просто постъпка на една ексцентрична баба. През годините Ема е
вдъхновила много хора да започнат да ходят по пътеката на Апалачите, накарала
ги е да се отдадат изцяло на природата и ги стимулирала по пътя им. И то не
само млади хора – тя е кумир за всички по-възрастни, които не искат да стоят и да
гледат телевизия, а да се движат. Освен това, по време на първия й преход Ема
забелязва колко много е западнала пътеката и благодарение на общественото
внимание, което й се отделя, това довежда до укрепването й, а по всяка
вероятност и до нейното спасяване.
Не мога да подмина и автора на книгата – Бен Монтгомъри.
Личи си, че е приел доста лично историята на Ема. Стилът на писане е прекрасен.
Историята вървеше гладко и с всяка глава ми ставаше все по-интересно. За да
може да е в най-голяма степен коректен спрямо историята на баба Гейтуд, Бен е
чел нейният дневник, интервюирал е живите й деца, както и преки свидетели на
нейния преход. Една добра част от нейните срещи през тази километрична разходка. И ги е
възродил блестящо. Страхотно решение е да напише текста сякаш през цялото време
е бил заедно с баба Гейтуд по пътя. Така аз се чувствах все едно заедно с нея
минаваме всички тези километри и когато нея я боли крака например, мен също ме
болеше. Когато не виждаше заради счупените си очила – аз също не виждах.
Бен Монтгомъри |
Друга положителна черта на книгата е, че
авторът е обърнал внимание и на личната история на Ема, която е тормозена от
своя съпруг, пребивана жестоко многократно и въпреки всичко е намерила сили да
продължи. Това отново е вдъхновяващ пример, че не трябва да се отказваме и да
падаме духом. Тази лична история само уплътняваше образа на баба Гейтуд и още
по-силно се привързах към нея.
Също така авторът е преплел реални събития от
американската история, които са се случили по време на похода на Ема, което на
мен лично ми допада, защото ми дава обща култура, а и ми е интересно как тези
събития са се отразявали и на самата нея.
Отплеснах се! Но с наистина добрите книги е
така.
Ако обичате вдъхновяващи четива, за
приключения и хора със силен дух, тази книга е за вас. И изобщо не отлагайте
момента, в който ще седнете да я прочетете, защото само ще изгубите от това.
CONVERSATION