„Докато
светлината преминаваше на ленти по картината, почти ми призля от съзнанието, че
в сравнение с нея моят живот беше просто един преходен, хаотичен изблик на
енергия, биологичен проблясък, подобен на смущение в ефира, произволно като
прелитащите покрай нас светлини на уличните лампи.“
„Book Adventure Club” се
разраства! Откакто създадох блога имам идея към мен да се присъединят още хора,
които обичат четенето и заедно да сме част от един виртуален книжен клуб, чрез
който да ви говорим за хубави книги и какво ни е впечатлило в тях. Е, това
време дойде и от днес нататък на страниците на блога, освен моето мнение, ще
може да четете ревютата на още четири нови попълнения.
Стартираме
с Маги. Който я познава знае, че за нея „Щиглецът“ на Дона Тарт е като Библия.
С такава страст говори за тази книга, че всички около нея имаме по една бройка
вкъщи. Затова нямаше никакво съмнение, че първото й ревю за „Book Adventure Club” трябва да е за тази книга. Маги по принцип говори за
книгите с такава любов, че след като ти разкаже за някой роман няма как да не
го прочетеш, а и препоръките й винаги са страхотни. Няма слабо! Пише
изключително добре и отдавна й говоря, че трябва да има собствен блог, в който
да се подвизава. За щастие се съгласи да стане част от този книжен клуб и вече всички
ще може да се наслаждавате на увлекателното й писане.
Снимката
за това ревю е направена от другия нов член на „Book Adventure Club“ – Иви. Освен да пише, тя прави страхотни фотографии (НЕ
САМО НА КНИГИ), които ще виждате все по-често в нашите ревюта. Перфекционист и
артистична натура във всяко едно отношение. Сами ще разберете.
А
сега ви оставям да прочетете ревюто на „Щиглецът“, като съм сигурен, че Маги
отново ще убеди всички, които не са прочели книгата, да поправят грешката си.
*************
Преди година и половина се осмелих да се
впусна в изживяването наречено „Щиглецът“ и да се сблъскам за първи път с Дона
Тарт като автор. Смело мога да заявя, че от тогава това все още е най-любимата
ми книга! Помня цели пасажи, описания все едно я препрочитам ежеседмично.
Приятелският ми книжен кръг също мисля,че е добре запознат с това мое влечение,
но мисля, че прясното ми впечатление от книгата изразява достатъчно вълнението
ми.
"Щиглецът" диша и живее свой
собствен живот, който те въвлича в необозримото пространство между реалността и
илюзията, където Дона Тарт непрекъснато поставя героите си. Романът излиза
извън жанровите рамки и постоянно напомня ту на Дикенс, ту на някой руски класик,
както и на сюрреалистичен наркотичен сън.
Именно в тези унеси под въздействието на
субстанции, главният герой Тио, си дава сметка за хаоса, който се стели около
него още от най-ранна възраст. Така преплита и философските си идеи за живота
самата авторката. Смисълът на съществуването, робуването на вещите,
притегателната сила на изкуството, която ни кара все пак да се надигнем от
"помийната яма" на живота. Тази сила ни кара да бъдем нещо повече от
материално зависими същества. Да мечтаем, обичаме, да търсим смисъла.Да сме
част от едно по-голямо от нас нещо, макар и само с възхищението си към нечии
труд. А в този труд е вложен копнежът към красота и съвършенство, който
откъсваме от иначе порочините си души, когато се опитваме да го достигнем.
 |
| ДонаТарт |
Дона Тарт е създала забележителна творба,
която изследва човешкия живот,героите са истински, реални, същестуващи. С Тио
се вълнувах до самия край, макар и почти разрушен, се надявах да запази
светлината в себе си. Така си мисля, че запази и картината толкова дълго време,
спомен светлина за последните мигове на майка му. Непрекъснато в него се борят
тъмното и светлото, но както се оказа - той е просто човек.
Заобичах Хоуби и Пипа, Борис.Едно от
най-реалистичните и истински описания, за мен, на взаимоотношения е напразният
копнеж на Тио по Пипа, напрегнатото, но сладко усещане за илюзията да имаш
някого, когото не притежаваш.
Можех да преживея същия детски страх, че
близките ти няма да се приберат вкъщи, да изпитам напрежението, когато си край
някого, когото обичаш, без да можеш да го докоснеш. Това наистина е
майсторство. Описанието на градовете, атмосферата, домовете, мебелите също са
като истински, можеш да ги нарисуваш в съзнанието си.
"Щиглецът" ми влезе така дълбоко
под кожата, че сигурно известно време няма да имам желание да взема друга
книга. Дори перифразирайки книгата мога да кажа, че ме намери
"случайно", когато имах нужда от нея. От началото до края на всичките
900 и няколко страници не изпитах отегчение. Със сигурност искам още от Дона
Тарт и нейният език и стил, който не се побира в категории.
Автор: Магдалена Младенова
Снимка: Ивияна Зашева
Автор: Магдалена Младенова
Снимка: Ивияна Зашева
CONVERSATION