„Денят, в който зарязах всичко“ – добра идея, лошо изпълнение

Read (
Words)

„Всичко е въпрос на пропорции. Имам късмет, нямам късмет. Нещо е сериозно или не. Да се отдалечиш, да погледнеш от високо или от разстояние, да видиш цялата снимка, а не само части от нея, и изведнъж всичко става по-леко. Всичко е относително.“

Получих „Денят, в който зарязах всичко“ от Ан Тумио като подарък. Бях много ентусиазиран. Страхотна корица, още по-страхотна идея. Очаквах книгата да е от типа на „Жълтият плик“, само че роман. Очаквах история изпълнена с приключения, малко любов, като цяло четиво, с което да разпуснеш през уикенда.

За жалост обаче нещата не са точно такива каквито изглеждат на пръв поглед.

Накратко в книгата авторката ни запознава с Уенди, която е едва на 26 години, но вече е потънала в работа и отговорности. Докато съдбата не се намесва и преобръща живота й в рамките на два месеца. Изгубила почва под краката си, Уенди се впуска в спонтанно приключение, което далеч не е характерно за нея. Само с една раница и група познати тя поема към Аржентина в опит да избяга от проблемите и ежедневието. Горещите тропически джунгли, смразяващите ледници, горите с кактуси, солената пустиня очароват Уенди. А страстното танго и срещите с местни хора разкриват пред нея необятните възможности, които животът предоставя.

Звучи страхотно, нали? Е, за жалост наистина добрата идея, за мен, е опропастена.

В тази идея има много хляб. Млада жена решава да напусне проблемите, рутината и тръгва в чужбина в търсене на себе си и щастието. Всички обичаме такива книги, които те потапят в друга страна, които разказват неща, за които дори не сме чували. Идеята на авторката е класическа, но тя почти винаги е печеливша. Аржентина е държава, която може би всеки би посетил и всеки би чел за нея с удоволствие. И до тук плюсовете на романа свършват.

Ан Тумио
Отвратително написана книга. Цялото ми удоволствие от четенето беше опорочено, защото през цялото време се дразнех на стила на писане. Диалози тип „София - ден и нощ“. Описанията на природата и на всичко случващо се – минимални и разочароващи. Никакво задълбочаване на сюжета – дори да пропуснете десет глави от книгата и да се включите на единайстата, пак ще сте в час какво се случва. Прочетох романа за 4 часа, но не защото ми беше интересно, а защото всичко е толкова повърхностно, че страниците буквално летят. 

Нито един от персонажите не беше изграден напълно – някак си всички бяха като гости в този роман. Не можеш да се привържеш, не можеш да усетиш емоцията им в дадена случка. Ох .. и безумните диалози, наистина ... не знам дали авторката пише така или просто преводачът нещо не е усетил текста, но просто се чувствах сякаш тази книга е написана от дете в 4 клас.

Много ме е яд. Наистина. 

 Не обичам да пиша отрицателни ревюта. Знам колко труд се полага на всяко едно ниво в работата по една книга. Но и не мога да си изкривя душата. Една страхотна идея е убита от едно много лошо изпълнение.

Все пак може да прочетете „Денят, в който зарязах всичко“, ако искате четиво за уикенда, над което да не мислите много – много. Даже ще се радвам, ако сте на различно мнение от моето, да ми пишете и да ме опровергаете. За съжаление обаче не мисля, че някой ще успее да ми промени мнението за тази книга. 



CONVERSATION