„Единствено аз от всички мои братя
и сестри имах червена коса. Когато попитах татко защо, той се пошегува, че
навярно в тръбите имало ръжда.“
Посегнах
към „Влакът на сираците“ от Кристина Бейкър Клайн по препоръка и в момента дори за
секунда не съжалявам, че прочетох тази книга. Обичам романи, които имат дълбока
и смислена история, основана на истински факти, даваща ми обща култура.
Всичко
това за мен беше „Влакът на сираците“, който определено не оставя читателя равнодушен.
Накратко
книгата разказва за Моли, която скоро ще стане на 18 и това ще доведе до отпадането
й от системата за приемна грижа. Почасовата работа при възрастната вдовица
Вивиан е последната й възможност да се спаси от живот на улицата. Въпреки това,
Моли не гори от желание да помага на старицата да подреди спомените и вещите си
на тавана. Претъпканото с кашони помещение крие следи от бурно минало.
От
другата страна на тази история е Вивиан. Нейното семейство емигрира в САЩ от
Ирландия, но всички загиват при пожар. Едва деветгодишна, тя остава сама.
Качват я на влак заедно със стотици други осиротели и изоставени деца. Влак,
който ги превозва от щат на щат в търсене на приемно семейство.
Вивиан
се сприятелява с ваксаджийчето Дъчи. Двамата си обещават да се срещнат отново,
когато пораснат. Влакът на сираците отвежда Вивиан в Минесота. Но това
определено не е нейната първа спирка в този така труден за нея живот. И така
две сходни съдби, в различно време, се
преплитат в настоящето. Моли решава да помогне на възрастната жена да намери
отговори на въпросите, които не спират да я измъчват през целия й живот. Миналото
сближава Моли и Вивиан по неподозиран начин и от това сближаване накрая ще
излезе и нещо хубаво.
За
мен тази книга определено може да се сложи в графата хубави, но не „уау“. Какво
имам предвид? Ами просто все нещо не ми достигаше през цялата книга да съм с
отвята глава.
Сюжетът
ми хареса. Образите са много добре изградени, историята върви плавно и не
натоварва. Стилът на писане на авторката ми хареса много и определено беше
идеалният за този тип книга. Предаде всички емоции на героите подобаващо и аз
заживях в техния свят без проблем. Книгата е с тежка тематика, но не ми
дотегна. Понякога с тъжните книги се получава така, че се натоварваш колкото и
да е добре написана. Тук това го няма, въпреки тежкия живот на Вивиан и
проблемите през които е преминала. Хареса ми и че авторката обръща внимание на
проблемите около осиновяването на деца. Както в миналото, така и в наши дни.
 |
| Кристина Бейкър Клайн |
Книгата
е от този тип романи, които се развиват в две времеви рамки и разглеждат две
истории, но тези тук сякаш се допълваха и за да разберем повече за Вивиан,
трябваше внимателно да следим какво се случва с Моли.
Най-хубавото
на книгата обаче е че дава обща култура за една част от историята на Америка,
която на места дори е забравена – влаковете за сираци. Тези влакове пътуват из
САЩ между средата на XIX и 30-те години на XX век, като, както посочва самата
Кристина Бейкър Клайн, се предполага, че през този период са превозени около
200 000 деца. Това, което не ми допадна е, че в самия роман, темата с влаковете
е засегната много малко, така между другото, а мен ми се искаше да има още
няколко страници и за това. Защото тези влакове колкото и да са обгърнати с
тъга около себе си, са носели надежда на много деца и са им давали втори шанс
за нов, и може би, по-добър живот.
Финалът
на книгата е положителен, усмихва те. Което пък отново е плюс за романа – не
си в лошо настроение от прочетеното.
В
обобщение мога да кажа, че „Влакът на сираците“ определено не разочарова и ще
ви допадне. Остава само да посегнете към нея.
CONVERSATION