„Само че когато обичаме, трябва да можем и да
убиваме, няма да ви навреди, ако запомните това.“
Из „Вратата“
Магда Сабо е автор, който от много отдавна искам да прочета. Препоръчвана
е многократно в различни групи във Фейсбук, а и една приятелка ми каза, че „Вратата”
е едно от най-добрите неща, които е чела. Много дълго време отлагах срещата си
с унгарската писателка, но ето, че това време дойде. Реших да го направя обаче
отново с двойна ударна първа среща – както направих с Иън Макюън. Освен „Вратата”
си купих и „Улица „Каталин” и така се гмурнах в света на Магда Сабо, който
определено е различен от този, с който сме свикнали.
„Вратата”
„Вратата“ може да се определи като поразителна изповед от
една авторка, която определено може да пише. Героинята е писателка и разказва
за отношенията си със своята прислужница Емеренц Середаш, която е нейна
противоположност – едната е възрастна, другата млада; едната едва знае да пише,
другата живее с думите; едната е упорита, но и изпълнена със смирение, другата
притежава гордостта на интелектуалката. И все пак прислужницата има на какво да
научи своята господарка. Емеренц твърдо държи на свободата си, на мълчанието
си, на самотата си и отказва на всички достъпа до дома си. Какви тайни се крият
зад вратата й? Трябва ли светът да знае за тях или да стоят заключени е по-добре?
На мен „Вратата” определено ми хареса. Различно от почти всичко, което
съм чел до този момент. Стилът на писане на Сабо, начинът по който разказва
историята, героите й. Всички ми бяха
странни, но и някак близки. На места книгата звучи като размишление за смисъла
на човешкия живот, а Емеренц притежава нещо от героините на античните трагедии.
Тя поучава по един особен начин, но накрая винаги излиза права. Тя е като едно
училище за главната ни героиня, която вижда в Емеренц най-лошото, но и
едно безгранично добро, което е там, за да й помогне.
На моменти като описания, стил и циничност книгата ми напомни на „Парфюмът. Историята на един убиец” от Патрик Зюскинд. Както ми беше любопитно да наблюдавам действията и реакциите на Жан-Батист Грьонуй, така ми беше интересно да изучавам и Емеренц – една жена,
която въпреки че е необразована, не е вярваща и определено не е търсеща прислужница може да ни научи на много неща. Една жена, за която наистина достойнството
й е най-важното в света и в името да го запази неопетнено е склонна да жертва
дори собствения си живот.
„Улица „Каталин”
На улица "Каталин" живеят три приятелски семейства -
овдовелият майор Биро със сина си Балинт и икономката г-жа Темеш, зъболекарят
Хелд със съпругата и с дъщеря си Хенриет и учителят Елекеш със съпругата си и
двете си дъщери - Ирен и Бланка.
Съдбите им се преплитат през 1934 г., но само десет години по-късно
всичко ще се промени за всички. Хелд и съпругата му ще бъдат отведени, дъщеря им
ще бъде убита, а майорът ще падне в бой. След войната къщите на трите семейства
ще бъдат преустроени в дом за стари хора. Неспокойният дух на Хенриет обаче ще
остане и след смъртта като сянка, но и във физическа форма от плът и кръв и ще
проследи всяко събитие от живота на оцелелите.
С тази книга обаче Магда Сабо ме загуби. За съжаление не можа по същия
начин да ми въздейства. Не можах да се вълнувам с героите, да изпитам
удоволствие от четенето. Сюжетът ми вървеше мудно от самото начало и до края не
успях да видя подобрение. Или поне при мен просто не се получи. Не можа
да ме развълнува както „Вратата”, не обикнах героите като Емеренц, ако трябва
да бъда дори по-директен – просто не ми беше интересно.
*******
 |
| Магда Сабо |
В обобщение мога да кажа, че Магда Сабо определено не е автор за всеки.
Знам, че това изказване е клише, но самият и начин на разказване на историята
определено не може да се понрави на масата. Например това, че почти през цялото време пряката
реч липсва би изтормозило някои от читателите. Във „Вратата” това не
го усетих като проблем затова ви и препоръчвам да започнете с нея, ако искате
да се докоснете до този автор, който определено заслужава вашето внимание.
CONVERSATION