Шопен, Шмит, Пилинска ...

Read (
Words)

„От три десетилетия пиша. Пиша, като милвам полските цветя , без да смущавам капките роса. Пиша, като правя кръгове във водата, за да наблюдавам как се разширяват и затихват вълните. Пиша като дърво на вятъра, стволът е непоклатимата интелигентност, а листата- подвижната чувствителност. Пиша с удовлетворението и отпускането след любене, като гледам героите си право в очите. И се опитвам да живея така: вкусвам всяка секунда, наслаждавам се на мелодията на дните, поглъщам с радост всяка нота.“

Като страстен почитател на френската литература, нямаше как да не посегна към последната книга на Шмит, излязла на българския пазар под знака на Издателство „Леге Артис“ - „Мадам Пилинска и тайната на Шопен“. И не само – Шмит е от тези автори, които винаги носят тържественост  и тежест на всяка домашна библиотека.

Романът е автобиографичен и разказва за срещата на Шмит с музиката, която ще стане важна част от живота му.
     
В самото начало героят  ненавижда домашното немско пиано, който упорито избягва и нарича „натрапник“, а след това, както често се раждат големите любови- ненавистта му към тоновете ще се превърне в чиста, но трудна за разгадаване любов. „Сватовникът“ между акордите и Шмит се явява Еме, лелята на героя, която представя Шопен на племенника си и от тогава той е решен, едва на 16 години , да открие тайнството и магията на композитора.

Така няколко години по-късно се среща с мадам Пилинска, петдесет годишна ексцентрична полякиня, при която Шмит започва да взима уроци по пиано.  
   
Ексцентричната Пилинска шокира младия Шмит  с начините си на преподаване.

Шмит
Тя го кара да стои далеч от пианото, докато не изпълни препоръките й. Пилинска открива един нов свят за ученика си. Свят, който изисква пълна сетивност и одухотвореност, за да може Шмит да достигне крайната си цел – да овладее магията на Шопен. Нейното обучение може да се сравни с военна подготовка, но през една артистична призма, в която по команда на Пилинска,  Шмит съзерцава полъха на дърветата, движението на водата в езерото и  очите на красиво момиче, докато прави любов с него.

Най-доброто си изпълнение на Шопен Шмит прави в болницата, която посещава, за да се сбогува с Еме. Тя не желае да се среща с никого в последните си часове, но дочува пианото в една от болничните стаи - племенникът й свири без патос и очакване на аплаузи , а  с чиста отдаденост и откритост, подарявайки най-хубавия подарък за Еме - музиката, която я спасява през целия й живот.

Това е една книга, в която музиката е посредник, но и отделен герой. Книга, която те кара да преоткриеш това изкуство. Книга, която е кратка, но носи в себе си историята на една отдаденост, изпълнена с много душа и още повече талант.

 Автор: Йорданка Керемедчиева
Снимка: Ивияна Зашева



CONVERSATION