„- Значи, ако пиша за теб ще трябва да ми кажеш. Ще трябва да разбера къде
живееш, дали си женен или не, какво закусваш, какво правиш в почивните си дни.
Хората затова четат истории за убийства.
-Така
ли мислиш?
-Да!
Той
поклати глава.
-Не
съм съгласен. Убийството е всичко. Само то има значение.“
В това ревю ще бъда кратък, защото когато
една книга е наистина хубава няма какво толкова да се каже за нея. Тя просто
трябва да се прочете. За втори път се сблъсквам с Антъни Хоровиц и за втори
път, той ме изумява и ме кара да си кажа: „Този човек е по-добър и от Агата
Кристи!“
„Убийството е всичко“ е книга, която започва
точно в стила на Хоровиц – заплетено и мистериозно. Даяна Купър, уважавана
дама в обществото и майка на прочут
актьор, отива в погребално бюро, за да подготви собственото си погребение. Шест часа по-късно тя е удушена с шнур за завеса в
дома си. Необичайните обстоятелства налагат призоваването на Хоторн. Макар и
уволнен от криминалната полиция, Хоторн често работи като консултант на бившите
си колеги при особено сложни случаи. От своя страна той търси писател, един нов
доктор Уотсън, който да документира неговите случаи. И така в самото
разследване разследване е въвлечен и самият Хоровиц въпреки волята си. Странностите
около убийството на Даяна Купър съблазняват писателя, но много скоро той се
озовава в една история, която не е в състояние да контролира. Самият детектив
има своите тайни, а разследването на истинско престъпление крие и истинска
заплаха.
След невероятно умно и интригуващо написаната
„Мозайка от убийства“ очаквах наистина много от Хоровиц и нямах търпение да
прочета и другата му книга, която излиза на български. Бях като един рок фен,
който чака своя билет за някой концерт. Много благодаря на издателство „Еднорог“,
които ми предоставиха възможността да прочета романа и като цяло запознаха
българската публика с този автор.
И в тази книга Антъни Хоровиц определено не
ме разочарова. Ако решите да прочетете
романа ще попаднете на една много добре измислена загадка, която те държи на
тръни до самия край. Всичко е толкова завъртяно и добре измислено, че наистина
получаваш едно огромно удоволствие от четенето. Всяка улика, всяко събитие,
всеки мотив .. бяха толкова логични, че няма и една страница в книгата, която
да те издразни, че не си пасва в цялостната история.
Даже се получи нещо много забавно – Хоровиц до
такава степен подлъгва читателя, че те кара да си мислиш, че ако не си разгадал
убиеца, то схващаш, защо е убил жертвата си. Аз лично бях сигурен, че този път успях да се досетя какво ми готви авторът.
Но тотално грешах – Хоровиц майсторски е измислил всичко и дори успява да те
остави да мислиш, че ти може да се сетиш за нещо преди той самият да го
разкрие.
 |
| Антъни Хоровиц |
Стилът на писане е невероятен и те води с
лекота през историята. Персонажите са изградени идеално. Всеки от тях носи със себе си история, която те води до втора, и всяка от тях е придружена от поредица тайни, които водят разследването в изключително много различни посоки. Хоторн е новият ми
любим детектив – методите му на работа, а и на обшуване с хората, са ми
фаворити.
Както и миналия път, така и сега Хоровиц ме
заплени и не можех да затворя книгата. Буквално бях способен да я прочета за
ден. Интригуваща, много умно измислена и просто наистина го казвам:
Ако някой все още не е прочел нещо на Антъни
Хоровиц – ВРЕМЕ Е ДА ГО НАПРАВИ!
Снимка:
Ивияна Зашева
Още
от автора: „Мозайка от убийства“
CONVERSATION