„Удивително и някак си трагично е как
сред безкрайното море от хора съществува само един, който може да достигне до
дълбините на душата ти.“
Сара
Джио беше непознат за мен автор преди да прочета романа й „Винаги“. Авторката е умел разказвач и познавач на човешката душа. Разказвайки красиво историите си, тя докосва читателя,
а човешките емоции като състрадание и съчувствие, се усещат от всяка страница,
и чрез думите си ни насърчава да бъдем по-добри хора. Със своя замах да разбира
хората и техните истории Джио ме спечели и ме накара да си задам много въпроси
за живота и любовта.
Сара Джио е бестселърова авторка на романтични четива,
публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия,
Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава
писането на романи с ангажиментите си като журналист.
„Винаги“ ни пренася в Сиатъл през 90-те, в който
музиката звучи от всеки ъгъл.
„– Хубавата музика ни въздейства. Тя ни
променя [...] Даровитият артист може да създава
музика, която да ни докосва право в сърцето.“
Но също така попадаме и в съвременен Сиатъл, където вече
няма музика, няма и красота, градът се е превърнал в убежище на бездомници и в
една индустриална машина, бълваща нови и нови сгради и потъпкваща човешки
животи и съдби.
Сара Джио ни разказва историята на Кайли – момичето,
което на пръв поглед има вичко, за което може да мечтае (успешна кариера като
журналист и любовта на перфектния мъж), но съдбата й е приготвила изненада,
която ще промени живота й завинаги. На
излизане от ресторанта, в който са вечеряли с Райън, тя среща Кейд – човекът,
който преди 10 години е разбил сърцето й и си е тръгнал от живота й без
обяснения. Мъжът срещу нея обаче се оказва непознат – бездомен, изгубен и
объркан, той не помни нищо от миналото си, включително Кайли. Тя решава да му
помогне, защото е убедена, че Кейд, когото познава, е някъде там и че вероятно
нещо се е случило с него, за да попадне в тази ситуация. Разплитайки мистерията
около Кейд, Кайли се оплита в собствените си чувства, разкъсвана между любовта
към двама мъже.
„– Аз винаги съм обичал музиката – каза той и отново
отпи от питието си. – Интересно, как сме създадени да обичаме разни неща и
страстта ни към тях никога да не угасва.“
В романа си „Винаги“
Сара Джио излага една доста наболяла тема за съвременното общество – темата за
бездомните хора, които, нямайки дом и работа, се скитат по улиците на града и
седят пред рестораните в опит да получат малко храна. Ние всички сме се
сблъсквали с тях, но някога замисляли ли сме се защо тези хора са попаднали на
улицата? Какво им се е случило, че единствената им надежда за храна да е нечие
подаяние? И дали ако бяхме срещнали стар приятел, който е изпаднал в това
положение бихме му подали ръка и бихме търсили начини да му помогнем? Не знам!
Може би да, може би не!?
„Животът ни е низ от преобръщания с
главата надолу. Понякога сме горе, понякога долу, и всичко това се повтаря.
Плашещо е и жестоко, но това означава, че сме живи.“
Кайли ме спечели с голямото си сърце и с нуждата си да
помага на хората, с това, че е готова да остави зад гърба си всички облаги на
съдбата, за да помогне на Кейд. Но едно от нещата, който ме впечатлиха
най-силно в образа на Кайли беше това, че тя иска бездомните хора да не са
просто бездомници, скитащи се по улиците (крадци, наркомани), а личности, хора
с имена и собсвтени съдби.
Авторката пресъздава тази тъжно-красива история, изпълнена
с любов и музика по един чуден начин, карайки ни да бъдем съпричастни и да
искаме да помагаме. Да започнем да мислим за другите и да се вглеждаме в
техните очи. Да виждаме света през
техните очи. Защото човек винаги може да бъде добър, изисква се само сърце.
Сара Джио |
„... хубавите неща са нетрайни. В някои
случаи това е вярно. Не всички хубави неща траят дълго, затова, докато са при
нас, трябва да ги ценим. ... Като цяло смятам, че хубавите неща могат да бъдат
и наистина са трайни.“
„Винаги“ доказва, че вярата в доброто и в
хората, може да променя животи, че силата на истинската любов никога не угасва,
през каквито и перипетии да преминава, че понякога е достатъчен един човек, за
да знаеш, че светът е цял и красив. И да искаш да си с този човек завинаги!
Автор: Темелина Трайкова
Снимка: Нели Желева
CONVERSATION