„Над главите ни отново профучава
снаряд.
-Тичай! – повлича ме към колата
сестра ми
Под краката ни скърца натрошено
стъкло.
Отваряме вратите и се мятаме в
колата.
-Почакай, мамо. Приятелите ми са
още вътре ...
-Не. Не чакам никого. – Мама натиска
газта.
Някъде над нас отново дочуваме
злокобното свистене. Извръщам глава и виждам през задното стъкло как един снаряд
прави света ми на пух и прах.“
Историята
на Юсра Мардини определено е различна, но и в същия момент толкова еднаква с тази на милиони хора по света. Една бежанка, която бяга от войната. Едно момиче, което
търси своето бъдеще в Европа. Но и една спортистка, която не позволява да се
превърне просто в част от статистиката, а взема съдбата си в свои ръце и успява
да постигне нещо повече от това просто да бяга.
Всичко
това, което изброих е Юсра и за секунда не съжалих, че посегнах към нейната
книга „Плувай“. Книга, която ни дава една различна гледна точка над един
глобален проблем, но и ни зарежда емоционално от първата до последната
страница.
Книгата
проследява историята на едно младо момиче от Сирия. Момиче, което обича да
плува и мечтата й е да стигне до Олимпийските игри. Момиче, което не спира да
мечтае. Резултатите на Юсра в плуването още от малка са впечатляващи – баща й я
тренира, а тя дори е печелила медали за Сирия. Всичко се променило обаче,
когато дошла войната. Вече не било безопасно да се тренира - буквално снаряд
пада в басейна, докато тя е в него, за щастие той не се активира. Когато
войната ги заварва неподготвени, Юсра и сестра й Сара решават да заминават за
Германия, за да се спасят от създалата се ситуация и да вземат близките си при
тях, когато се установят.
Двете
сестри пристигат в Бейрут, оттам в Истанбул, след това в Измир, откъдето
пътуването продължава с лодка. Заедно с още 18 мигранти трябвало да стигнат до
Гърция. Всъщност вървели по пътя, по който вече бяха минали 4 милиона бежанци.
Намерили лодка и смятали , че са само на крачка от свободата.
Лодката
е била предназначена за седем души, а техният брой бил три пъти по-голям.
Когато двигателят отказва, настъпва паника. В плавателния съд знаят да плуват
само Юсра и сестра. Всички смятат, че ще се удавят. Без обаче много да мислят,
двете момичета скачат в морето и започват да бутат лодката. В продължение на
четири часа с нечовешки усилия те успяват да я избутат до гръцкия остров
Лесбос. Били напълно изтощени. С всяка вълна, която удряла лодката, те губели
сили, но не се отказвали. Ако не са били те, по всяка вероятност всички щели да
се удавят или да умрат от жажда. Но книгата не свършва до там – след това се
сблъскваме с предразсъдаците на много хора, доброто отношение на други и разбира се трудния път до Олимпийските игри в
Рио
през 2016.
Книгата
определено мога да кажа, че ми хареса. Беше ми интересно и не ми доскуча дори за секунда. Юсра
ме въведе в един свят, за който никога не съм се замислял в подробности и може би и сега, след като съм прочел книгата, не
мога да си представя какво всъщност представлява. Надявам се и никога да не ми
се налага да разбера от първо лице какво е преживяла тя.
С
много мъка и реализъм Юсра ни разказва за войната и как тя се настанява в Сирия като
неканен гостенин. Как същата тази война ги оставя без избор. Как в един ден
най-големият й проблем е дали да тренира с баща си, а на следващия огромен танк
е насочил дулото си срещу цялото й семейство. Ние като общество много лесно слагаме етикети, но на страниците на книгата си Юсра ми показа, за
пореден път, че общият знаменател е много лошо нещо. Поведе ме по трудния път
на един бежанец – мизерията и глада, с които се сблъсква, предразсъдаците, расизма,
грубото отношение. За това, че те не бягат от страната си, защото е много
хубаво там, а точно обратното.
Тази
книга няма как да мине без политика. Няма как да мине без международни
отношения в сферата на същата тази политика. Но голямата й сила е
емоционалността. Тази на Юсра, която се усеща във всяко едно изречение.
Несломимият й дух, огромното й желание
просто да плува, искрената й любов към близките й и сбъдването на мечтата й да
се яви на Олимпийски игри.
Виждаме
и самото израстване на Юсра от малко момиче до една млада жена, която осъзнава,
че може да бъде пример и да вдъхнови още много хора, да не се отказват от
мечтите си. Виждаме как тя първоначално разглежда своята съдба като малко дете
– ядосано, тъжно и по-късно успява да го обърне в един огромен позитив – да използва трибуната,
която й е предоставена за нещо смислено и градивно. Самата тя стига до среща
със световни лидери и говори пред ООН за проблемите с бежанската криза. Заради това, че не се е отказала, в момента Юсра е модел за подражание на много хора и то с огромно право.
Препоръчвам
ви да прочетете „Плувай!“ – тя е от тези книги, които дават обща култура, но и
учи на човечност. Тя е една книга, която е цяло приключение, което ще изживеете с още много хора в
положението на Юсра. Това е роман, който те кара да се замислиш и за кратко да
влезеш в обувките на другия. Тогава наистина разбираш колко трябва да внимаваш
преди да съдиш другите.
CONVERSATION