„Спечелихме битката за смисъл и у
дома, и в световния печат.
Странното бе, че накрая усетихме
победата си като поражение“
Това
е книга, за която слушам само положителни коментари. От няколко години се каня
да я чета и все не стигах до нея. Имаше момент, в който се беше и изчерпала и просто
си остана като желано заглавие за четене от мен през времето.
Сега
обаче мога да кажа, че „Нищо“ на Яна Телер е големият ми улов от тазгодишния
базар на книгата. Книга, която разбива клишето, че „young adult“ книгите задължително трябва да са любовни, леки и
неангажиращи четива. „Нищо“ е роман изпълнен със смисъл, в борбата да се
докаже, че всичко има значение.
Книгата
разказа за това как в първия ден от новата учебна година едно момче на
четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в
мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После
напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на
приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата
от класа се загнездват съмнения, че той може би е прав, и те решават да докажат
не толкова на него, колкото на себе си, че все пак има неща, които не са съвсем
безсмислени, които са важни и вдъхват силите и вярата да продължиш нататък.
Така
в изоставена дъскорезница край провинциалното градче се появява "купчината
смисъл" - всеки трябва да занесе на нея онова, което му е най-скъпо.
Всичко започва безобидно, на шега, с една въдица, чифт зелени сандали и няколко
комикса, но много бързо нещата стават сериозни и лични. Децата стигат до
крайности, за да докажат на Пиер Антон, че не е прав, че те в крайна сметка ще
станат важни, значими хора и че не всичко е загубило своя смисъл.
Това
за мен беше една много тежка книга, но наистина интересна и дори бих казал
гениална. Пристрастяваш се към нея и ти е интересно да видиш какво ще се случи.
Телер е създала един свят, в който героите взимат решения, които ги тласкат все
повече към пропастта и не всеки е готов да оцелее след това падане. Виждаме
как се заражда злото, виждаме и какво го провокира. Светът днес е изпълнен с
много агресия у младите, а този роман обрисува супер точно как тя покълва у тях, как те си я отглеждат и когато е готова да се покаже на повърхността,
не всяко дете е готово да я овладее.
След
„Чуй щурците“ това е другата книга в рамките на няколко седмици, която ме накара да се замисля за сегашното
поколение. Какви са ценностите на младите, какво искат от живота. Яна Телер в „Нищо“
е показала какво са готови и да жертват тези млади хора в името на това да
постигнат целта си. В името на смисъла.
 |
| Яна Телер |
Не
мога да подмина и писането на авторката. Изключително добро – държи те в
напрежение, кара те да влезеш напълно в книгата и историята. Като читател аз
нямах избор – прелиствах страница след страница, защото моят водач в историята
с всяка своя дума не ми позволяваше да направя почивка. Точни, кратки
изречения. Подбрани идеално думи. И въпреки че Телер е създала една антиутопия,
то тя е толкова реалистична за нашето съвремие, че чак плаши.
Според
мен има голям смисъл да прочетете „Нищо“. Да не кажа, че дори е задължително.
CONVERSATION