„Ники, ако искаш да убиеш някого,
просто отнеми вдъхновението му. Това се случи с мен.“
Винаги
подхождам с голяма доза любопитство към дебютни романи. От една страна, защото
може да не е много добре изпипан, но от друга историята ни е показвала прекалено
много примери за дебютни романи, които са абсолютни шедьоври.
Със
същото това любопитство подходих и към книгата на Татяна Попова „Чуй щурците“.
Роман, който определено показва една различна страна на училищната среда,
трилър, който дори на мен ми дойде в повече на моменти и история, която за
жалост носи доста реализъм в себе си.
Накратко
книгата разказва за учителя по литература Николай, който се опитва да преодолее
една семейна трагедия, която е оставила отпечатък върху целия му съзнателен
живот. Наблюдаваме отношенията с жена му, любовницата му и това как се справя с
целия заобикалящ го свят. След като започват да се случват странни убийства и
самоубийства в училището обаче, Николай и училищният психолог Емил започват да
се чудят защо точно в тяхното училище се случва всичко това. Никой обаче не е
наистина готов да получи отговора на този въпрос. Това е една напрегната история
за нажежени отношения между учители и ученици, за насилие и секс, за стряскащи
зависимости.
„Чуй
щурците“ като цяло ми хареса и признавам успя да ме изненада. Идеята е
страхотна, точно от трилърите, които обичам. Виждаме живота в училищата днес отвътре, с подробности. Виждаме и как са се променили отношенията не само между
децата, но и между ученици и учители. Показани са ни много реалистично
желанията на днешните деца, ценностите им. В какво вярват и какво искат да
постигнат. Това може би се дължи на факта, че и Татяна Попова е учителка и
всеки ден се сблъсква с тази реалност.
 |
| Татяна Попова |
Хареса
ми също така, че се обръща внимание и на един огромен проблем – подигравките в
училище и как те се отразяват на децата. Не само на момента, а и в бъдеще.
Защото това е един неглижиран проблем през годините и всеки си мисли, че е
просто фаза, но това изобщо не е така. Някои хора дори години след като са
завършили гимназия таят в себе си отчаянието и горчилката от обидите, които са
понесли тогава. А това не винаги завършва добре.
Също
така в книгата се намесва леко и темата за училищната ни система като цяло. Как
тя не създава индивидуални личности, а едни съвременни роби, които следват
определени правила и мислене, и им се втълпява, че ако не играят по тези правила, няма да успеят в
живота. Което в последствие не винаги се оказва вярно. Същата теза за
„отличниците“ в училище, които по-късно в живота не успяват, споделя и Ерик
Баркър в неговата книга „
Всеки
знае, че обичам да чета трилъри и си мислех, че книгата няма да може да ме
изненада от гледна точка на сюжет. Даже по едно време бях сигурен, че знам кой стои зад всички странни случаи в училището. И въпреки че финалът се оказа
класически, то определено не го очаквах.
Ако
ви се чете нещо свежо и ново, от български автор, определено ви препоръчвам
книгата на Татяна Попова. Kнигата ми хареса и наистина ми беше интересна. Вярвам, че и с вас ще е така.
CONVERSATION