„Наведе се и предпазливо откъсна
късото стъбълце. Щеше да намери начин да го даде на Гита утре. В стаята си
постави скъпоценното цвете много внимателно до леглото и потъна в тежък сън, но
на сутринта, когато се събуди, листенцата на цветето се бяха сбръчкали и
окапали. Това място е царство на смъртта.“
Книгата
на Хедър Морис определено може да се опише като най-чаканата за пролетта на
2019 година. Тя се забави на българския пазар с около месец от първата обявена
дата от „Рива“, а нетърпеливи фенове не я дочакаха на български и заливаха
социалните мрежи с коментари за книгата, прочетена на английски. Е, най-накрая „Татуировчикът
на Аушвиц“ се появи на български, ама изцяло суперлативните коментари секнаха.
Аз
имах много големи очаквания за книгата и може би се получи добре, че преди нея прочетох
други набелязани от мен заглавия и имах възможността да се сблъскам с различни
коментари за романа, които малко ме „свалиха на земята“. Изведнъж, както тази
книга беше толкова много чакана, така всички се отричат от нея и са
разочаровани. С това моето любопитство се изостри още повече към нея и нямах
търпение да разбера за какво иде реч.
Накратко
в книгата се разказва за Лали Соколов и неговата невероятна любовна история. През 1942 година той е депортиран от Словакия в
Аушвиц. Разбираме как изведнъж нещата за евреите рязко се променят и как
изведнъж дори в страни, където се е мислело, че те няма да бъдат закачани се
случва точно обратното. Още при пристигането си името му е сменено с набор от
цифри и той става "32407". Затворник 32407 е изпратен да работи по
строежа на допълнителни сгради в разрастващия се лагер. В основна негова задача
се превръща това да не се набива на очи пред пазачите заради сприхавия им нрав.
Но малко след като е разпределен, Лали се разболява от коремен тиф. Грижите за
него поема мъжът, който му е татуирал идентификационния номер - френски учен на
име Пипо. Французинът взима Лали под своя опека като го наема за свой
асистент. Учи го как да оцелява в трудните и непредсказуеми условия на лагера.
Един
ден обаче Пипо изчезва и никой никога не успява да разбере какво точно се е
случило с него. Лали заема неговото място като главен татуист в
концентрационния лагер - отчасти заради връзките си с французина, отчасти
защото знае словашки, немски, руски, френски, унгарски и малко полски. Един ден
на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв
поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също
да доживее свободата.
Искам
да кажа, че книгата на мен ми хареса. Наистина. Като изключим финала. Но определено
не е това, което очаквах. Признавам, че очаквах книга в стила на Пол Остър или
Дона Тарт. Нещо, което смесва реални събития с художествена измислица по един
добър начин. Още като взех книгата обаче и видях колко е тънка и с колко голям
шрифт разбрах, че няма да е така.
 |
| Лали, Гита и синът им Гари |
Финалът
обаче ми дойде малко сладникав. Всичко се нареди от раз без проблеми. Намериха
се в голям град, все едно живеят само на една улица, абе всичко се нареди както
трябва. То може би е дорбе де. Просто ми беше ... прекалено Дисни. Знам, че
историята е по истински случай и може би нещата наистина така са се случили, но
просто ми дойде в повече. Не знам дали е в писането на самата авторка и дали
тази история е можело да се разкаже различно, но определено си мисля,
че нещата с тази книга можеше да стоят по съвсем друг начин.
 |
| Хедър Морис |
НО като цяло, ако искате да се потопите в
интересна история, която ще ви разсее от ежедневието може да прочетете „Татуировчикът
на Аушвиц“. Книгата наистина не е лоша – просто не очаквайте да е нещо изключително.
CONVERSATION