„Но не бива да осъждам онези
лагерници, които поставиха своите хора над всеки друг. Кой може да хвърли камък
по човек, който облагодетелства приятеля си в условия, при които рано или късно
това става въпрос на живот или на смърт? Никой не трябва да съди, освен ако не
се запита съвсем честно дали в подобна ситуация не би направил същото.“
„Човекът
в търсене на смисъл“ и „Човекът в търсене на висш смисъл“ от Виктор Франкъл са
книги, до които много отдавна искам да се докосна, но усешах, че не съм напълно
готов. Аз съм на мнение, че всяка книга те намира сама в определен период от
живота ти и на сила не е хубаво да четеш нещо, само защото „трябва“. Както
например, ако бях прочел „1984“ на Оруел в гимназията както имах желание, не мисля, че щях да
оценя тази страхотна книга подобаващо, както го направих сега.
„Човекът
в търсене на смисъл“ е книга, която буквално ти присяда. Четеш и не можеш да
повярваш, че тези събития са наистина част от човешката история. Това е книга,
която е събрала в себе си психология, мъдрост, но и много голяма доза
страдание.
Книгата
е посветена на времето, което самият Виктор Франкъл е прекарал в нацистките
концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване. Въпреки
годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки
– майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Виктор Франкъл не
престава да вярва, че животът има смисъл.
Книгата
е разделена на две части.
Първата за мен беше много по-интересната. В нея
Франкъл подробно описва живота и психологията на един лагерник. Разказва ни как
е оцелял в тези неочвешки условия и без проблеми ни кара да съпреживеем всичко
заедно с него и хилядите други осъдени на смърт само заради произхода си. С подробности
авторът е разказал за мъченията, отношенията, глада, смазвашите условия за
всички в тези лагери. Припомня си за премръзналите крайници, които падат
буквално от човека и за психиката на лагерниците, които предпочитат да се
хвърлят срещу телта, по която тече ток и да се самоубият, отколкото да останат
и един ден повече в този Ад на Земята. Стряскащото на този текст е, че знаеш,
че това наистина се е случвало и как тези страшни събития се забравят за
момент, а те са били начин на живот за много хора. Стряскаш се как историята,
ако не бъде припомняна по някакъв начин, много лесно се забравя. Но най-много се
стреснах, когато четях разказа на Франкъл, който беше много подробоен, защото е
писан малко, след като той се спасява от там. Това е стряскащо, зашото знаеш,
че всички описани неща са истина. Не са преувеличени. Не са изменени във времето.
Като
малки слънчеви лъчи обаче са примерите на Виктор Франкъл от лагерите, когато
хората там са проявявали героизъм, доброта. За малките радости да видиш залеза
или да останеш сам със себе си. За щастието влакът да не спре на лагер с комин
или надзорникът да не ти посочи да вървиш наляво, защото тогава знаеш, че
смъртната ти присъда за малко е отменена. Поне това. И, разбира се, Франкъл
отделя внимание на това, че единствената причина да останеш жив в тази
обстановка е постоянно да търсиш смисъла на каквото си пожелаеш. На случващото
се, на живота, на страданието, ако щеш.
Втората
част на книгата е малко по-теоритична, което признавам не ми беше кой знае
колко интересно. Тук Франкъл обръща внимание на логотерапията – течение в
психологията, което той развива,
посветено на намирането на смисъл на живота, което за него е най-важното. Има
доста термини, написана е на доста научен език и на моменти ми доскуча. В тази
част Франкъл полага основите на своите виждания, а именно, че животът не се
състои в търсене на удоволствие или в преследване на власт, а в търсене на
смисъл да живееш своя живот, като той твърди, че това е най-важната отговорност
на човека.
 |
| Виктор Франкъл |
Според Франкъл свободата да избираш как ще посрещнеш различни
жизнени обстоятелства и препятствия и какво ще е отношението ти към тях е от
изключително важно значение. Всичко може да бъде отнето, но ако се възприемаш
като свободен човек, то това е, което може да те спаси и да продължиш напред.
Всичките тези теми той после разглежда и в „Човекът търсене на висш смисъл“, като
разбира се там са много по-подробно разгърнати и доста от тях ги е свързал и с
религията.
За
мен „Човекът в търсене на смисъл“ е задължително четиво за всеки един от нас.
Първо, за да сме запознати какво е било и никога да не позволяваме да се
повтори. И второ, защото Виктор Франкъл вдъхновява и за тези 200 страници е способен да промени мисленето и живота на всеки един четящ го човек. Стига
четящият да вижда смисъл.
CONVERSATION