„Ракията си беше свършила работата.
Бяхме блажено пияни и се отдадохме на безумие, родено от страх. Носехме се по
някакво черно море и целта ни беше само една – да не се удавим.“
„Ние,
удавниците“ е книга, която буквално ме завладя. Без проблеми. Така както морето
го направи оше в пърия миг, в който го зърнах преди години. Роман, който
въпреки големия си обем не ме накара да се прозявам от скука дори за една секунда, а с
огромно желание разлиствах страница след страница, за да се въвличам в
приключенията на моряците от датското градче Марстал.
Това
е книга, която отдавна стои в нас и ми беше препоръчана от Маги, но заради
големия й обем я оставих за момент, в който имам повече време. Уцелих идеалното
място да я прочета – на своята ранна лятна почивка, на брега на морето и имах
най-идеалният фон за този роман – шумът на вълните.
А
Карстен Йенсен ме потопи в една от
най-интересните истории, към които съм посягал последните години.
В
„Ние, удавниците“ са преплетени както лични истории на моряци от градчето
Марстал на остров Ерньо, така и факти от датската история в продължение на 100
години. Всичко това, вплетено в едно, ни оформя един разказ за това какво е
морето за моряците, какъв живот живеят те, на какво са подложени близките им и
въпреки че повечето са наясно, че съдбата им е да са удавници, те не познават
друг живот извън този, в който са на кораб и плават. Йенсен изрично
предупреждава, че книгата е фикция, но може би, защото самият той е от Марстал
и баща му е бил моряк, придавата толкова голяма автентичност на героите, че
докато четеш книгата ти абсолютно вярваш, че тези хора са живяли и са оставили
реален отпечатък в историята.
Точно
заради големия период, който обхваща романът, централните образи постоянно
се сменят, но всички те имат нещо общо – обединяват всички останали герои
около себе си. Като започнем с чудатия Лауридс Мадсен, който отива в Рая, но се
завръща заради ботушите си и продължим с най-малкия му син Алберт, който
по-късно става влиятелен корабовладелец и завършим с Кнуд-Ерик, който неволно
става както негов наследник, така и негов достоен син. Всички те разказват
както личните си премеждия, чувства, мисли, така и историята на цял един народ,
който е влюбен в безкрайния морски хоризонт.
През
целия роман нашият разказвач е безименен. Той стои встрани, някъде там в
тълпата и разказва от първо лице какво се случва с нашите главни герои. Предава събитията като един своеобразен репортер - през неговите очи ние виждаме техния живот, реакциите на околните след някоя случка, последиците от изборите
им. Но винаги е там – на различна възраст, с различна работа, с различни цели.
Това обаче придава на разказа много голяма правдоподобност и те кара и да се почувстваш
като част от историята на тези моряци. Като един удавник.
„Ние, удавниците“ е събрала в себе си всички възможни емоции – щастие, тъга,
ревност, омраза, любов, страх, разочарование. Книга, която е толкова човешка,
че те стиска за гърлото, разсмива те, на доста моменти може и да се поплаче.
Това е книга, която описва един живот - от раждането до смъртта, каквато и да е
тя.
Карстен Йенсен |
Йенсен
е един от най-добрите разказвачи. Приложил е всички свои знания за кораболването,
морето, хората и ги е поднесъл вълнуващо. Изненадващи събития се случват на
всяка страница, диалозите са брилянтни, а цялата книга е едно бижу от
към размисли за живота и не само. Ако сте от хората, които обичат да вадят
цитати от книгите, които четат, определено ще имате нужда от лист и химикал до
себе си докато се потапяте в тази.
Няма да ми стигне мястото, за да ви опиша всичко, което ме накара да почувствам тази книга. Историите, в които ме въвлече. Не искам да ставам досаден. Но едно е ясно - след като прочетох „Ние, удавниците“ още по-силно заобичах морето.
Няма да ми стигне мястото, за да ви опиша всичко, което ме накара да почувствам тази книга. Историите, в които ме въвлече. Не искам да ставам досаден. Но едно е ясно - след като прочетох „Ние, удавниците“ още по-силно заобичах морето.
Това
е една мощна книга, която те притегля толкова силно към себе си, че не можеш да
я оставиш. Пламенна, романтична история, която обхваща над сто години от
датската история – години на война и любов. Огромна е по обем, но оше по-огромна
като влияние върху читателя. Това е едно морско приключение, което има своите
бурии и водовъртежи, но те печели с чисто човешката си природа.
„Ние,
удавниците“ е книга за хората, които обичат добре написаните романи,
вълнуващите истории и не ги е страх от удавяне. Защото, повярвайте ми, този роман буквално ще
ви засмуче в своя литературен водовъртеж и вие няма да искате да се спасите. J
CONVERSATION