Спира ли някога играта на лъжи?

„Това е лъжа, сега го знам. Но заради Фрея мога да продължа да лъжа. А може би някой ден ще успея да я превърна в истина.“ 
Рут Уеър определено е едно от имената в криминалния жанр, които следя с интерес. След „Жената в каюта 10“, която ми хареса изключително много, без капка съмнение посегнах към новата й книга на българския пазар, а именно – „Игра на лъжи“. 

Книгата не беше това, което очаквах, но не мога да кажа, че ме разочарова – даже напротив. Въпреки че не мога да я нарека стандартната криминална история, светът, който Уеър е създала ме „засмука“ и до последно се чувствах като в един водовъртеж от лъжи, от който наистина не знаех как ще изляза.  

Всичко започва с едно кратко съобщение: Имам нужда от теб. 

Така Айза разбира, че съученичката й от гимназията Кейт има новини около случката, разиграла се преди 17 години, в пансиона им край Солтън. Училище, в което Айза, Кейт, Фатима и Теа са разигравали една на пръв поглед наивна, но превърнала се много опасна игра на лъжи. Игра, в която се впускат без угризения и без да мислят за последствията. Но когато на брега край Солтън са намерени останките на човешко тяло играта наистина загрубява. Идентифицирането му ще принуди Айза и другите жени, които не е виждала от години, да се изправят лице в лице с миналото си. Те не са желани в малкото градче: жителите му все още помнят онова, което са сторили като деца. А се оказва, че и не всяка от тях казва истината на останалите. Накрая се получава една заплетена мрежа от лъжи, която те кара да се съмняваш във всеки. Включително и в себе си. 
И с тази своя книга, Рут Уеър ми доказа, че е майстор на писането. През цялото време не знаех какво се случва. Начинът и на писане в тази книга е такъв, че се чудиш до последно как ще се развият нещата, а когато си мислиш, че си познал донякъде, се случва нещо, което променя хода на действието. В тази книга, Уеър до последно си играе с нервите на читателя, като постоянно загатва какво са направили момичетата в своето минало, не казва нищо конкретно, а самият текст е написан така сякаш и ние сме били свидетели на случката и е срамота, че сме забравили какво е станало. 

През цялото време има съспенс, който те кара да стоиш на тръни и да прелистваш страниците като луд. А когато се включат и постоянните връщания назад във времето, очакването на развитието е още по-голямо. Определено може да се каже, че за някои от вас това може да се стори мудно развитие на сюжета и някой би бил разочарован от написаното. Но мен лично този начин на писане ми допадна доста. Различен е, а аз обичам да ми загатват и да съм част от разплитането на случая. 
В „Игра на лъжи“ криминалната нотка според мен не е толкова силно застъпена, затова, ако очаквате типичен трилър или криминален роман, ще бъдете разочаровани. По-силни, според мен, са идеите заложени в историята. Как понякога, за да спасиш някого е нужно да жертваш себе си. Как е много важно да внимаваме какво говорим, защото всяка наша дума носи със себе си последствия, а те може да се забавят, но винаги пристигат при нас. И най-важното – тази книга ни учи да умеем да се изправяме срещу миналото си и да можем да се справим с въпросните последствията от изборите, които сме направили. Играта на лъжи може да изглежда интересна и определено е увлекателна, но много лесно се изплъзва от нашия контрол и заживява свой живот. И тогава не се знае какво може да се случи. Тръгват слухове, предположения, догадки .. и дори и да минат 17 години отново лъжите може да повлияят на сегашния ти живот, колкото и да е различен той сега. 
Рут Уеър

Аз лично ви препоръчвам „Игра на лъжи“ – Рут Уеър не ме разочарова и ми даде история, която да ми е любопитна, да ме държи на тръни, но и ме накара да се замисля за силата на словото и колко точно е голяма тя. 


Още от автора:
Жената в каюта 10, за която никой не знае
Снимка: Ивияна Зашева

CONVERSATION