„Морето не обича планове. И има
хиляди съюзници, с които да ги разбие.”
„Морски
записи“ е дебютната книга на Антон Георгиев, но авторът е добре познат от инстрагам профила си със същото име, където
публикува, както той ги нарича „частици“, мисли, стихове и откъси от разкази
обединени от общата тематика на морето и морските хора.
Вдъхновен
от разказите на жителите от крайморските градчета, или просто обрисуващ
емоциите и копнежите по отминалото лято, Антон Георгиев създава идилична
атмосфера, в която лятото присъства толкова наситена, но също така и отсъства.
„Август имаше странна сила. Сливаше
пот и сълзи, приятели и непознати, вода и огън, бряг и море, нощ и ден. Всичко
беше като сън.“
На
пръв поглед „Морски записи“ може да изглежда идеалната книга за плажа, но бих
препоръчала, да се прочете непосредствено след почивката.
За
да ви върне все още прясното усещане на водни пръски по кожата.
За
да припомни шума на вълните.
За
да си представите най-наситеното синьо.
Антон
Георгиев много умело е уловил онова носталгично усещане за безвремие,
мечтателността и дори дозата фантазия, която си придаваме всеки пък, когато
отидем до морето. Не защото, няма да се върнем, а защото искаме да останем. Но
тук е разковничето, което авторът така леко загатва – морето принадлежи на
лятото, магията му е истинска, само когато знаеш,че ще е за малко.
„Може би всички твои спомени ще
потънат в морето. И един по един то
ще ги избута към брега. За да ги
разбие
в пяната на вълните, докато не се
превърнат в пясък.“
С
достатъчно доза хумор и изказът на опитен летовник, Антон Георгиев поне за
малко ще ви пренесе отново на брега, ще ви развълнува, замечтае, ще опише
вълните, небето, хазяйката, дори летния вирус – този неканен спътник.
 |
| Авторът на премиерата на книгата във Варна Снимка: Диляна Денева/ azcheta.com |
И неусетно книгата ще свърши. Може дори да я приключите в обедната почивка, на първия си работен ден, след безвремието в Созопол. И носталгията, която носи този сборник с кратки разкази, стихове и фрагменти, няма как да не ви убегне.
Но
знаете ли кое е най-хубавото? Винаги се връщаме до морето, то винаги ни
притегля. И винаги ни чака.
А
до следващото лято, винаги може да препрочитате „Морски записи“.
Автор:
Магдалена Младенова
*Заглавието е на авторката!
*Заглавието е на авторката!
**********
Кратко
вмъкване от Любо:
Всеки,
който ме познава, знае колко много обичам морето. В един и същи момент то ме
привлича, плаши, но при всички случаи ме омагьосва. В „Морски записи” Антон
Георгиев е вплел точно тези мои емоции и го е направил в една симпатична книга,
която носи морския дух във всичките му аспекти. В разкази като „Фар”, „Полет”
и „Вълк” ни показва романтична и мистична част на морето, а в „Хазяйка” и
„Вирус” типичните преживявания през лятната почивка, които ме накараха да се
усмихна искрено.
Както
често се случва с Маги отново сме на едно и също мнение за дадена книга и аз
лично подкрепям всеки написан ред от нея по-горе. Смисълът на това вмъкване бе
само един: Да споделя с вас един кратък откъс от разказа „Вълк”, който ме
докосна и определено мога да го определя като красив. Мисля, че ще е идеалният
завършек на това морско ревю, особено след като разбрах и, че това, което ни разказва авторът, е истина.
„Забиваш лодка там, където си решил
да строиш къща, там, където ще започне твоето пътуване. Посрещаш бурите,
надяваш се въжетата и дъските да издържат. И никога не забравяш да гледаш към
небето. Защото колкото и дълбоки основи да има къщата, тя си остава просто една
лодка от дъски и тухли. Лодка, в която единственото гребло държиш ти. И
понякога само звездите ще ти покажат докъде си стигнал.”
CONVERSATION