„Какво пише на техните физиономии? Пише:
„Изпращането на випуска е близо! Задава се вселенски крах! Стягайте ковчезите!“.
А при теб как е?“
След
много дълго отлагане дойде ред да сложа край на още една трилогия за мен. Една
поредица, която мога да определя като странна, на моменти направо шантава, но
като й дадеш шанс те завладява с
магическия си реализъм и не те оставя до последната страница.
„Домът,
в който...“ от Мариам Петросян е
поредица от три книги, които проследяват живота на децата в Дома. Дом, в който
никой няма свое име, а само прякори, които го описват още по-добре. Дом, в
който времето е съвсем различно, на границата с реалното и измислицата. Дом, в
който законите са други, а обитателите не робуват на общите норми.
Потопих се в тази история и наистина заявявам, че това е едно от най-добрите
неща, които съм чел.
Днешното
ревю е посветено на последната книга от поредицата, а именно – „Опустели гнезда“.
В
третата книга се слага край на едно важното и дълго пътуване на обитателите на
Дома, изпълнено с много препятствия, щастливи (по своему) мигове, дори смърт. Едно
пътуване, което изгради нашите герои като хора и вече е време всеки да вземе
решение за себе си по кой път иска да продължи. В „Опустели гнезда“ обитателите
на Дома се страхуват от наближаването на края на учебната година и по-специално
от бъдещото напускане на тази сграда, превърнала се в техен уютен затворен
свят, далеч от реалността.
„Изпитвате
ли понякога необясним страх от бъдещето?“ – това е въпросът от теста за
личностна оценка, който преминават обитателите на Дома и който всички
ненавиждат. И колкото повече наближава Великият изход – моментът на раздяла–
толкова повече те осъзнават този страх. Външният свят ги привлича с необятните
си възможности, но и заплашва да разруши крехкия баланс на досегашното им
ежедневие. Последната Нощ на приказките се превръща в Нощ на откровенията и на
сбогуването с илюзиите. Напрежението нараства и усещането за неизбежност кара
момчетата и момичетата да потърсят обяснения и да разчистят стари сметки. И да
се вкопчат в любовта още по-силно.
Определено
мога да кажа, че Мариам Петросян завърши историята по най-добрият възможен
начин. „Опустели гнезда“ ни даде отговори за вътрепния свят на много от нашите
герои. Разбрахме техните страхове, желания, любови. В типичния за авторката
стил се потопяш в магични светове и още по-магични случки, които не се знае случват ли се реално на
героите или са просто част от един друг свят, в който малцина имат право да
влязат.
И
този финал – логичен, силен, стряскащ. Както в живота, така и в книгата, децата
бяха изправени пред избор – да продължат напред и да се развиват или да останат
зад стените на Дома по един или друг начин. Имаха право да решат коя реалност
предпочитат и какво да направят с живота си. Във финалната трета книга всеки
взима своите решения и всеки носи последствията от изборите си. Но определено
Домът има силна енергия. Той живее собствен живот и е отделен герой в тази
история. Самите ни персонажи го обвиняват за своята съдба, като накрая сами
осъзнават, че не той е виновен за случилите се неща, а само и единствено
техните решения. На финала виждаме как дори след развръзката на историята, Домът продължава да съществува. С нови сили. Без да се
интересува от подробностите. Той е само арена, на която се разиграва цял един
живот.
 |
| Мариам Петросян |
Отново
искам да подчертая, че книгите на Мариам Петросян не са всеки – те са странна
смесица между Стивън Кинг и Рей Бредбъри, а стилът на писане на авторката е
типично по руски особен, но също толкова завладяващ и магичен. С много метафори Петросян казва толкова различни неща, че ти доставя удоволствие дори да се опитваш да ги разгадаваш.
Определено трябва да дадете шанс на „Домът, в който“. При мен се получи трудно връщането към поредицата и ми отне цели 8 месеца докато започна третата част, но веднъж потопите ли се в този свят, съм почти сигурен, че няма да искате да излезете. А и вече и трите книги са на книжния пазар и можете да ги прочетете като един голям роман.
Определено трябва да дадете шанс на „Домът, в който“. При мен се получи трудно връщането към поредицата и ми отне цели 8 месеца докато започна третата част, но веднъж потопите ли се в този свят, съм почти сигурен, че няма да искате да излезете. А и вече и трите книги са на книжния пазар и можете да ги прочетете като един голям роман.
Завършвам
ревюто с един цитат от книгата, който ме докосна и е кратък пример за това
колко добре пише Мариам Петросян.
„Любовта те е изяла. Първото, което
тя поглъща, е мозъкът, имай го предвид. Впрочем по въпроса за любовта ...
сигурен ли си, че като станеш малко по-друг, ти ще заобичаш отново същия човек,
когото обичаш сега? Сигурен ли си?“
Още
от автора:
CONVERSATION