„Снежно цвете и тайното ветрило“ – книга за приятелството и значението на това да си жена

Read (
Words)

„ – Трите най-важни сили са Небето, Земята и Човекът – рецитираше синът ми. – Трите светила са Слънцето, Луната и Звездите. Възможностите, които Небето дава, не са равностойни на преимуществата, предлагани от Земята, а те не могат да се равняват на благата, които ни носи разбирателството между хората.“
Лиза Сий представя изумителен портрет на отминала епоха, която оживява пред очите ни с цялата си красота и жестокост. Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза, ще очарова всички почитатели на източната култура.
„Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиза Сий е изключително женска книга – без типичните за тях романтика и наивност. Тя е проницателен поглед в дебрите на женската душа, като историческата обстановка, в която се разгръща сюжетът, допълнително подсилва повествованието.
„... единствената истинска защита, която ние, жените, имаме, е спокойното лице, което запазваме пред света дори в моменти на най-голямо нещастие.“.
"Снежно цвете и тайното ветрило" ни разказва историята на Лилия и Снежно цвете - родени на бъдат лаотун или сродни души. Книгата ни отвежда в далечен Китай, в малко забутано селце, където двете главни героини се срещат, и тази среща преобръща живота им завинаги и белязва сърцата им със знака на любовта и приятелството. Двете приятелки преминават през множество житейски изпитания и, въпреки че съдбите им се различават (към едната съдбата е благосклонна, а към другата е жестока) те успяват да съхранят обичта и приятелството си, докато едно, на пръв поглед дребно, недоразумение не разрушава това, което в продължение на години, двете са градили заедно.
„Когато болката ставаше непоносима и сълзите ми мокреха окървавените бинтове, майка ми нежно ми нашепваше окуражителни слова – да потърпя още час, ден, седмица и да не забравям наградата за търпението, която ще бъде моя, ако издържа още мъничко. Така тя ме възпита да понасям не само физическите изпитания като бинтоването и раждането, но и по-мъчителните теразния на сърцето, ума и душата. “
Романът разкрива непознатата страна на Китай, на техните древни традиции и култура. Древните китайци са смятали големите крака на момичетата за грозни и позорящи, затова и поколения наред подлагали момичетата на тази изключително болезнена процедура, която превръща женските крака в златни лотоси, но и която често отнема живота на девойките или води до осъкатяване. През ХIX век, когато китайките са живеели почти в пълна изолация, жените в провинция Хунан са общували една с друга благодарение на древен писмен код – нюшу, развил се преди хиляда години и използван единстевно и само от жени, и за жени. Изписвана върху ветрила или бродирана на кърпички, тази тайна писменост разкрива радостите, страданията и стремежите на жените. Във времето, в което живеят двете героини, жените са смятани за издънки и за безполезни, и за това не са се обучавали на мъжкото писмо и не са получавали никакви знания. Тяхна единствена цел е била да станат добри в шиенето и бродирането и в къщната работа. Добри домакини и съпруги. И майки на синове, за предпочитане!
„Не се ли омъжи една дъщеря, тя е безполезна, не изгори ли огън планината, почвата не ще даде богат плод“.
Кадър от едноименния филм
Повествованието се води в аз форма – от лицето на Лилия, и това допълнително подсилва идеята, че историята е един вид изповед. А езикът на авторката е изпълнен с изящество и красота и не оставян читателя безразличен към нито един детайл от сюжета.
„Продължавам да уча за любовта. Мислех, че разбирам това чувство и неговите проявления – не само майчината, но и обичта към родителите, съпруга и сродната душа. Изпитвала съм тези видове любов – любов от съжаление, от уважение, от благодарност. “
След прочита на книгата няма как да не се промени виждането ви към света. Да не си дадете сметка и да не се замислите за това, че в живота си ще срещате много хора, но само неколцина ще останат с вас завинаги, макар и понякога да има пречки, или обстоятелствата да се опитват да ви разделят. Накрая, в последните мигове на земния ни живот, тези неколцина човека ще бъдат с нас, ще държат ръката ни и ще ни нашепват утешителни слова. В това именно се крие същността на приятелството.
„ – На света има добри хора, момчето ми. Може да не ти се вярва, но аз съм срещала такива. Винаги трябва да си нащрек за някой покровител. “
Лиза Сий
„Дори да си отчаяна, никога не позволявай другите да видят у теб нещо, което е недостойно за една културна жена“.
Искам да отбележа, че двата послеслова в края на книгата разкриват много за самата история, за раждането на идеята и за това какво авторката е преживяла, за да може накрая ние да се насладим на нейния разказ. Подробностите, разкрити в края ще ви смаят и ще ви покажат, че да напишеш книга не е никак лесна работа, и как понякога човек преодолява и себе си, за да може трудът му да се появи на бял свят.
„Ние живеем по милостта на всесилните стихии и не можем да сторим нищо, освен да следваме съдбата си. Това е същността на ин и ян: на света има жени и мъже, тъмнина и светлина, скръб и щастие. Те съществуват в равновесие. “
Лиза Сий ни разказва за това, че да си жена в един типично мъжки свят не е никак лесно, и че цената на приятелството понякога е твърде висока, но не и непосилна.

Автор: Темелина Трайкова 
Снимка: Любен Спасов

CONVERSATION