Двойна доза Камелия Кучер

Read (
Words)

„Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното. Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, докато дойде твоят ден да се разпаднеш“
Из „Нощ“
Този път рубриката „Двойна доза ...“ определено е различна. Поне за мен. Защото ще напиша всички тези редове с огромна доза вдъхновение и с усмивка. И за двете е виновна Камелия Кучер. Един млад български автор, заслужаващ внимание, който аз задължително ще препоръчвам на всеки, търсещ да прочете нещо смислено. Автор, който докосва и не те оставя безразличен към творчеството си.

„Дом“ и „Нощ“  са двете книги, с които ще ви запозная в това ревю. Два много различни романа, с еднакво силни текстове. Преди да обърнем по-специално внимание на книгите, ми се иска накратко да споделя  няколко изречения за самата Камелия и какво може да очаквате, ако посегнете към нейните книги.

Камелия Кучер определено ме впечатли. Аз съм човек, който не обича да се превзема и да хвали наляво и надясно, но тя пише прекрасно. Почти всяко нейно изречение е точно в целта и те оставя без думи. Иска ти се да се върнеш към даден параграф и дa го прочетеш отново, за да се насладиш на изреченията, които е използвала тя. В нейните книги наблюдаваме един прекрасен стил на писане, изпълнен с огромен смисъл. Метафори, сравенения или на пръв поглед простички заключения – всичко това те кара да се спреш и да се възхитиш на финеса, с който е написано. На която и страница да отворите нейните романи, ще попаднете на грабващ цитат. В това отношение Камелия ми напомни на Блага Димитрова, но с риск някой да не се съгласи с мен, бих казал, че текстовете на Кучер са много по-четивни. Също така някой може да определи романите като „дамски“, но аз не мога да се съглася с това. Те определено нямат ограничение от към аудитория, просто защото са чисто човешки истории, с които можем да се отъджествим всички ние.

Камелия изгражда своите герои брилянтно – придава им душа, човещина. Обикваш ги и не искаш да се разделяш с тях. Те стават част от твоето ежедневие и дори когато си затворил книгата, мислиш за тях и се чудиш как ли ще се развият истории им. Камелия пише красиво и може би в това е нейната сила. Потапя те в един свят - нейния, където е толкова приятно, че не ти се излиза. Камелия въздейства на читателя. А не е ли това най-важното за един писател?

„ДОМ“
„Дом“ е топла книга, уютна. Веднъж отвориш ли я, не искаш да я затвориш. Историята на героите те поглъща мигновено. Мисля си, че ако нямах всекидневните си анагажименти и имах повече свободно време, бих прочел тази страхотна книга за един ден. На един дъх.

В „Дом“ се запознаваме с Франсоа Бернард – малко момче, което има нелека съдба. Семейството му живее на ръба на мизерията, баща му редовно посяга към чашката, а майка му изобщо не го забелязва. Франсоа може би не осъзнава, че живее в тази мрачна обстановка, докато не се запознава с Джейкъб и неговото семейство. Докато не вижда друг начин на живот – напълно противположен на своя. Докато не влиза в дом, който има пълното право да се нарече такъв за разлика от неговия. Като всяко дете, което се сблъсква с реалността, Франсоа не приема ситуацията много добре. Но в правилния момент животът го среща с Фатима, която го утешава, подава му ръка и оказва влияние върху цялостното му развитие и разбирането му за света.

И оттук започва голямото приключение на Франсоа. Виждаме как израства, а Камелия Кучер ни води през живота му с огромна доза симпатия и сантименталност. Проследяваме неговите първи влюбвания, разочарования, сблъсъци с последиците от изборите му. Наблюдаваме как от малко момче с не много големи мечти, се превръща в преподавател в Сорбоната и постига неща, за които дори не си е  помислял.

Това е книга за живота и неговите възходи и спадове. „Дом“ е и книга за приятелството, което остава силно независимо колко глупави постъпки може да направи човек понякога. „Дом“ е книга за любовта – онази, която остава над всичко и не се интересува от условностите. Към финала „Дом“ се превръща и в роман за изспуснатите възможности. Припомня ни, че не трябва да се водим от мнението на другите, техните желания и предразсъдъци, а да следваме сърцето си. Не бива да чакаме подхоящия момент, за да направим това, което искаме, за да бъдем с човека, когото обичаме. Не бива да изпускаме възможност за прошка и втори шанс, а да действаме днес, за да не съжаляваме след години. „Дом“ се описва най-добре с едно изречение от самата книга:

„Ето, това е любовта, приятелю. Любовта над всичко. Останалото е просто съдба...“

„НОЩ“
„Нощ“ е роман за прошката. Тази прошка, която надмогва егото. Прошка, която е дълбоко изстрадана, но когато я дадем, е до болка истинна. Тази прошка, която няма нужда да се назовава на глас – достатъчно е да се вгледаш в очите и поведението на човека остреща, когато му простиш. Това е и роман за прошката, която можем да дадем на самите себе си.

В тази книга ясно виждаме  израстването на Камелия Кучер като автор. „Нощ“ е едно надграждане към още по-добро писане и още по-добра история. Това е една сериозна книга, на сериозна тема, но запазила топлината на Камелия в себе си.

„Нощ“ ни разказва за едно момче с пъстри очи, търсещо пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща й, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ, по време на Втората световна война, прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Войната и последиците от нея заемат централно място в романа и повлияват силно върху живота на главните герои.

Историята е разказана от самия Виторио, който пише книга и си спомня за онова време. Компания му прави Лучия, която едновременно го вбесява и се превръща в негова огромна слабост. Отношенията между тях са различни, но истински и взаимно си помагат да стигнат до момента, в който са готови да простят.

Както и „Дом“, така и „Нощ“ е написана прекрасно. Не искам да ставам досаден, но Камелия Кучер наистина пише със сърце и душа, и това най-силно си проличава в текста. Не мога да преброя пътите, в които се спирах, за да обсмисля какво съм прочел преди малко и да се насладя на изказа на Камелия. Опитвам се да запаметя това, което пише, защото е толкова красиво, че не искам да го забравя.
„Нощ“ беше едновременно много по-забавна, но и много по-тъжна от „Дом“. Камелия е успяла да преплете темата за войната с чисто човешката история и любовта. И според мен се е справила блестящо. Има много книги за Втората световна война, но си личи колко добре подготвена по темата е Камелия. И отново, разбира се, имаме лична история, в която писателката вплита своите философски виждания за живота, прошката, любовта. За това колко е важно да можеш да дадеш прошка не само на околните, но и на себе си. За това да си дадеш втори шанс и да можеш да си позволиш да живееш  нормално.

Истинско богатство в тази книга са героите й. Както споделих и за „Дом“, Камелия успява да изгради своите персонажи идеално докато заприличат на реални хора. В тази книга дори второстепенните герои са сякаш главни – всеки има своята роля в историята и я обогатява толкова много, че не можеш да си я представиш без никого от тях. Любими ми станаха отношенията между Виторио и Лучия. Донесоха ми както много усмивки, така и моменти, които ме натъжиха, защото бяха до болка истински.
Към която и от двете книги на Камелия да посегнете, няма да сгрешите. И „Дом“, и „Нощ“ са посветени на човешки истории, които ще ви трогнат и които няма да  забравите дълго време. Заради писането на Камелия Кучер ще изпитате истинско удоволствие от четенето и, повярвайте ми, след като приключите романите, с нетърпението ще чакате нещо ново от един от най-свежите съвременни български писатели. Сигурен съм, че тепърва ще се говори много за Камелия Кучер и нейните истории.

Снимки: Цветомила Димитрова
Прочетете още:
Двойна доза Иън Макюън
Двойна доза Магда Сабо
Двойна доза Анджела Марсънс
Двойна доза Виктор Пасков


CONVERSATION