„Наистина ли е възможно той да
прави тези отвратителни неща с нея и да вярва, че го прави от любов? Нима
светът е толкова порочно място, че любовта не може да бъде различена от
най-долните и унизителни прояви на насилие? Отвън дъхът й се носи като лека
мъглица и снегът продължава да вали, като безконечно повторение на една и съща,
безкрайно мъничка грешка.“
За
кигата на Сали Руни слушам от доста време, но предпочетох да наваксам с други
книги и да чакам излизането и на български, за да видя за какво иде реч.
„Нормални хора“ беше категорично препоръчвана от много хора в мрежата, а и е
носителка на награди, което сериозно разбуди моето любопитство. Чаках я у нас с огромно нетърпение и най-накрая я приключих.
На
пръв поглед книгата не изглежда нищо особено – Сали Руни ни запознава с двама
нормални тийнейджъри Конъл и Мариан. Той е търсен, популярен, обичан. Тя е
самотница, едновременно отхвърлена и недопускаща достъп до вътрешния си живот.
Майката на Конъл е чистачка. Мариан живее в богат дом, където привидно всичко е
“както трябва”. Така се случват нещата, че те започват нещо като връзка, но
всичко е скрито от околните. Тази тайна закачка прераства в една дълга и
болезнена любовна история – разказ за опитите на младите хора да намерят своето
място в обществото, без да предават идеалите си, за да извоюват социална
приемливост. Конъл и Мариан се намират и разделят, повлечени от течението на
налаганата отвън “нормалност”, от скрити болки и стремеж към признание –
емоционално и професионално.
На
вотри поглед ... за мен книгата си остана нищо особено. Да, като цяло мога да
кажа, че ми хареса. Четенето вървеше леко, хареса ми как Сали Руни пише. За мен
сюжетът не беше муден, въпреки че не се случиха кой знае какви неща. Напротив –
въпреки еднотипността всичко се случваше много скоростно и много бързо следваше събитие след
събитие в живота на тези двама млади хора.
В
тази книга наистина всичко е просто, обичайно и ... може би нормално.
Персонажите не са необичайни, случките в живота им са типични за тази възрастова
граница. Търсене на кариерно развитие, любов, успех в университет. Все
проблеми, с които се натъкваме ежедневно. Хареса ми как още със заглавието на
тази книга Сали Руни ни предразполага да не очакваме нещо много
стряскащо и различно. Тя ни въвежда в света на Конъл и Мариан и просто ни води
през него. Смея да твърдя, че авторката е усетила духа на тези млади хора и с
начина си на писане ни потапя в техния свят успешно. Бих казал и доста реалистично.
Самата Руни пише така – конкретно, без заобикалки. Може би и на това се дължи
големият успех на романа – че е написан за нещата от живота, на достъпен език,
но в същия момент навлиза много надълбоко в теми като домашното насилие и
последиците от него.
Като
персонажи Мариан ми беше много по-интересна – някак си ми се струва, че не
видях всичко от нея в тази книга, имаше
пластове, които Сали Руни реши да не ни разкрие. С такова усещане
останах. Нейната лична история представляваше по-голям интерес за мен и мисля,
че е и по-любопитната за обсъждане.
Също
така ми хареса идеята заложена от авторката за това да не ни интересува
мнението на околните. Тя беше като един лайтмотив в книгата и около него се
завихряха доста от отношенията в романа. Кое ни прави нормални? Трябва ли да се
съобразяваме с хорското мнение? Ако хората ни мислят за ненормални и сбъркани, наистина ли е така?
 |
| Сали Руни |
Проблемът
ми с тази книга беше, че самите персонажи на моменти ми бяха изключително
натоварващи с тяхната неосъзнатост и с това, че са постоянно в някакво чудене
по какъв път да поемат. Независимо дали говорим за отношенията между двамата
или за отношенията им с другите. Също така езикът на Сали Руни ми допадна, но с
целта си да предаде достоверно разговорите между младото поколение в момента
използваше цинизми, които на мен ми стояха като кръпка. Не, че имам някакъв
проблем по принцип с такъв тип писане, просто във въпросната книга това ме
дразнеше, защото ми изглеждаше като някакви скоби, леко кривване от пътя по
който се движи историята.
Като
цяло препоръчвам да прчетете „Нормални хора“. Написана е добре, историята е
интересна и на моменти силно те грабва. Аз лично не разбирам какъв е този голям
шум около нея, но ако ви се чете реалистична, нормална история с герои, в които
може би ще се познаете, то тази книга е за вас.
CONVERSATION