„Изчезването на Стефани Мейлър“ – изключителна палитра от персонажи

„Мисля, че някой е очаквал Стефани. Имала е среща. Когато тя напуска ресторанта, той й се обажда от телефонната кабина и я уговоря да дойде на плажа. Стефани се тревожи. Звъни на Шон, но той не отговаря. Тъй или инак, заключва своята кола, слиза до паркинга и се качва в колата на непознатия.
Ето как започва изчезването на Стефани Мейлър.“
Всички знаят, че аз имам огромен афинитет към криминалните романи, но и затова вече съм доста критичен към това, което чета от този жанр. Става все по-трудно нещо да ме впечатли наистина силно. След като приключчих книгата на Жоел Дикер „Изчезването на Стефани Мейлър“ не мога да кажа, че съм останал без думи, но и не мога да скрия, че съм силно впечатлен.

Тръгнах към книгата без очаквания, а тя ми поднесе един наистина заплетен случай, страхотни герои и едно увлекателно писане, което ме въвлече в историята без никакви проблеми.

Всичко започва на 30 юли 1994 година. Малък курортен град в района на Хемптънс, в щата Ню Йорк, е потресен от жестоко престъпление: убит е кметът на градчето заедно с цялото си семейство, както и млада жена, станала неволен свидетел. Случаят е поет от щатската полиция и разследването е поверено на двама млади полицаи, Джеси Розенбърг и Дерек Скот. С упоритост и амбиция те успяват да съберат достатъчно солидни улики и да разобличат убиеца, с което си спечелват уважението на колегите и дори награда за добре свършената работа.

И така двайсет години по-късно, през лятото на 2014 година, една журналистка на име Стефани Мейлър заявява на Джеси, че на времето са се излъгали в самоличността на виновника. Скоро след това тя на свой ред изчезва при тайнствени обстоятелства. И вече тук става наистина интересно – всички започват да се чудят  какво е сполетяло Стефани Мейлър? Какво е открила тя? И преди всичко, какво всъщност се е случило вечерта на 30 юли 1994 година?
Тези въпроси обаче пораждат много събития, запознават ни с много герои, като всеки един от тях има какво да ни разкаже и така мисетрията става толкова огромна, че до почти последната страница тя изглежда нерешима. 

Опрделено мога да кажа, че Жоел Дикер ме впечатли. Една наистина интелигентно написана книга, която в нито един момент не ме подразни, а логиката за всички събития в нея беше железна. А това, повярвайте ми, е много впечатляващо, защото в определен момент в книгата има около 5 сюжетни линии, 10 главни герои и всички те преплетоха своите животи по един наистина изключителен начин. Както на пръв поглед нямаха нищо общо помежду си, така се оказваха свързани в сложна плетеница от отношения.

Всички те имаха тайна, която беше свързана с престъплението от 1994 година и докато всеки не разказа какво му се е случило, случаят така и не се разплете. На моменти заради този заплетен сюжет пълен със събития, спомени, смъртни случаи, „Изчезването на Стефани Мейлър“ ми напомни на „Мoзайка от убийства“ на Антъни Хоровиц. Държеше ме в напрежение по същия начин и наистина нямах идея как ще свърши всичко.
Жоел Дикер
Това бе първата ми среща с Жоел Дикер и определено останах доволен. Стилът на писане е прекрасен, атоврът ни води през всички тези истории по един начин, че не губиш нишката и ти доставя огромно удоволстиве от четенето. Финалът не беше наивен, а напротив – напълно реалистичен. Случаят получи своето логично разрешение, а дори едно убийство се размина без наказние,  както често се случва и в реалния живот.

На мен лично книгата ми хареса и я препоръчвам на всички фенове на жанра.

CONVERSATION