„Прочел
някъде, че почеркът е отражение на
душата, Билодо на драго сърце заключаваше,
че душата на Сеголен би следвало да е
несравнимо чиста. Ако ангелите пишеха
на ръка, то несъмнено го правеха по този
начин“
Това
е книга, която ме намери сама. Влязох в
книжарницата, прочетох анотацията и
просто реших, че трябва да я прочета.
Тази моя книжна интуиция никога не ме
е подвеждала, не го направи и сега.
„Странните
преживелици на един пощальон“ от Дени
Терио
е
интересна, леко налудничава и изпълнена
с много култура история, която те потапя
във водовъртеж от кореспонденция и
изгубваш представа кое е реално и кое
не.
Главен
герой е пощальонът Билодо – самотник
на 27 години, който живее на деветия етаж
в компанията на златната си рибка Бил
и лицата от киноафишите по стените на
апартамента му. В ерата на интернет
работата на пощальона изглежда скучна,
понеже разнася предимно сметки и служебни
формуляри из Монреал.
Но
попадне ли му лично писмо, сякаш е намерил
съкровище! Билодо не го доставя на
адреса, поне не веднага. Отнася го вкъщи
и го отваря на пара. Едно писмо променя
живота му и пощальонът попада във
възбуждащата игра на любов, поезия и
смърт.
Обичам
книги, които ми дават обща култура, а
тази е една от тях. В „Странните
преживелици на един пощальон“ Дени
Терио подробно ни въвлича в японската
култура и по-специално изкуството на
писането на хайку. Обяснява ни както
литературните специфики за него, така
и посланията, които може да носи. Светът,
който е около тази поезия. Предназначението
му в света на главните герои. Цялата
книга е написана с голямо уважение към
Японската култура и си мисля, че всеки,
който обича тази страна, ще остане
доволен от начина по който е описано
всичко.
Tерио
без проблем влиза в главата на главния
ни герой Билодо, който наистина е загубил
представа за реалността. Веднъж навлязъл
в личното пространство на двама
непознати, той заживява в една огромна
илюзия, от която му е трудно да се откъсне.
Авторът с изключително внимание и с финес
описва състоянието на Билодо, разказва
ни това, в което той вярва и ни дава може
би логична причина, защо върши всичко
това. Дори тогава, когато сюжетът става
искрено налудничав читателят отново е
готов да намери оправдание за случващото
се, независимо то дали е логично или не.
Цялата
книга носи едно странно настроение, в
което обаче се влюбваш и не можеш да я затвориш. Тя изключително добре
разглежда взаимоотношенията между
хората, както на хартия, така и в реалния
свят. Показва ни как не трябва да
реагираме, когато сме наскърбени и как
винаги трябва да мислим по какъв начин
нашите действия влияят на човека отсреща.
Също така ми хареса и темата за кръговратът
на живота, който е навсякъде около нас,
но просто трябва да имаш очи да го видиш.
В този ред на мисли мога да кажа, че
финалът ми е любимата част от книгата,
защото е точно такъв какъвто обичам –
умен, завършен, непредсказуем.
 |
| Дени Терио |
Това бе първата ми среща с Дени Терио, но определено няма да е последната и с интерес ще следя нещо ново от него на българския пазар. Тук е моментът и да изкажа наистина доброто ми впечатление от издателство „Лист“, което винаги поставя името на преводача още на корицата на всяка своя книга. Преводът на Калоян Праматаров в този случай е отличен.
Ако
искате книга, която да ви потопи в
Японската култура, да ви разсее, разсмее,
а може би и замисли, то „Странните
преживелици на един пощальон“ е за вас
и ви препоръчвам колкото се може по-скоро скоро да се
потопите в тази странна, но много хубава
история.
CONVERSATION