„Беше
единайсети януари осемдесет и първа
година, седмица преди деветия ѝ рожден
ден, когато баба ѝ я попита какво желае
да получи. „Нищо“ – отвърна Неда и
продължи да си пише домашното. И не че
не си мечтаеше за кукла като на Верчето,
и не че нови панталони щяха да са ѝ
излишни, или че туфлите ѝ не бяха умалели.
Не, нищо подобно. Просто си бе получила
подаръка за всичките рождени дни до
края на живота си. Бе ѝ го поднесъл дядо
ѝ. Последният му дар.“
Много
рядко се среща български автор, който
да набляга на проблем от нашето общество,
който не е свързан с моментното ни
политическо състояние или с този преход,
който изглежда безкраен. Буквално на
едната ми ръка се броят книгите, които
поглеждат извън темите, които се дъвчат
вече 30 години.
„Дарът“
е точно такава различна българска книга.
Невена
Митрополитска е обърнала внимание на един проблем, който за нещастие засяга много двойки в съвременния ни свят, а именно проблема
с изкуствената репродукция.
В
романа се запознаваме с две
двойки, чиито пътища не би трябвало да
се пресекат – различно социално
положение, образование, среда. Общото
помежду им – мечтата за дете. Тази
мечта обаче носи със себе си много болка,
недоверие, съмнение дали можеш да
направиш тази крачка точно с този човек,
изневяра, дори смърт. Тази мечта изправя
две семейства едно срещу друго
в най-важната битка
в живота им.
Това
бе първата ми среща с Невена Митрополитска
и определено мога да я нарека различна.
Темата на романа ми беше интересна,
защото познавам семейства с подобни
проблеми на героите в него и ми бе
любопитно как авторката ще пресъздаде
духовно премеждие, през което преминават
хората, изпаднали в това положение.
Наистина
достоверно е пресъздадена и медицинската
част на проблема и това как една лекарска
грешка може да обърка съдбата на 4 души,
които без да искат ще се окажат вплетени
в един огромен проблем, който самите те
не са искали. Трудностите около зачеването инвитро са много и в тази книга те
са засегнати.
Особено
се набляга на душевното състояние на
бъдещите родители – страхът от това да
не се получат нещата, още по-големия
страх дали ще успеят да отгледат едно
дете и може ли да се справят с отговорната
задача да го възпитат по най-добрият
начин. И, ако отначало си мислех, че този
здравословен проблем ще е в центъра на
събитията на книгата, то се оказа, че е
само в периферията й.
Този
проблем е просто катализатор на всичко
останало, което се случва в „Дарът“.
Невена
Митрополитска
ни
потапя дълбоко в душите на 4 личности,
всеки със своите вътрешни терзания и
проблеми. Преминаваме през всички
спектри на човешките емоции и виждаме
как в очакване на най-хубавото събитие
в
живота на един човек, той може да е
най-нещастен и самотен. Авторката ни
разказва за проблемите на артиста и
неговата ексцентрична душа и стига до
битовизмите на обикновените хора, които
се чудят как да свържат двата края.
Митрополитска ни разказва за родители,
които не се интересуват от децата си
или искат да ги скарат със сегашния им
партньор, и баби и дядовци, които са
готови да дадат живота си в името на
това внучето им да е щастливо.
 |
| Невена Митрополитска |
И на фона на всичко това се появява изкуството – балетът. Музиката, която отново се появява като един спасител и символ за главната ни героиня, която намира смисъл да се бори и да продължи да прави това, което обича заради един дар, който се оказва най-важният в живота й.
„Дарът“
определено е тежка книга, която може би
докосва по-силно женската душа. На мен
също ми бе интересно да видя как ще се
развият нещата за героите, но и в същия
момент ми дотежа и четенето не винаги ми
бе леко. Но едно е сигурно – това е от
онези книги, които може да се опишат
като „човешки“, просто защото са до
болка истински.
CONVERSATION